6.10.11 г.

За музиката, вярата и кюфтетата


Музиката е нещо страхотно, страшно, па направо яко, да го кажем с две думи -  лека работа. Тя е това, което те кара да се чувстваш по-тъп, готин, кух, възбуден, омърлушен и те така.

А вярата, е, как, а вярата, ами без нея за къде, м? Някой сеща ли се? Аз не особено. Т’ва да не вярваш е като да гледаш звездите вечерно време, когато има облаци. Сиреч тряаа си много кух, че да не вярваш. Сега вече на какво си вярвате си е само ваш (съответно твой) проооблем. И понеже ние (и най-вече аз) НЕ харесваме проблемите, дайте да повярваме малко.

До тук добре, ама на кой/какво/моля? Нека, ей така чисто примеристично, да изберем не кой да е друг, ами самият вездесъщ и наскоро излюпен от политическия инкубатор Росенчу не-знам-си-кой Плевен-ли-е-къв-е-лиев? ‘Начиии аз си му вервам така по default, защото както той сам се изразява не е от ДС, защото го е немало по т’ва време. Там ся мацки ли е гонел, к’во е правел, че го е немало – не си признава, ама аз предлагам и да не ровим, защото това е против практиките на верването. Приемаме, че му вярваме, избираме си го за президентче, всичко окей, той дава якото обещание да си сменя по-често новогодишните речи и всички сме cool.
До тук много добре. Постарахме се, поповярвахме, лапнахме шарана, ся нататък.

Ще има ли кюфтета или не? Това най-много ме вълнува. Студентски живот водим бе, мамка му, този, плевенски, кюфтенца дай малко. Ние не сме алчни, не сме като братята роми, не искаме по много, или пък всичко, дай там, по 100 кюфтета на калпак, да има за две-три кръщенета и една сватба, там прасенцето друг го обеща, и за него ше гласуваме, няма страшно, скоро си взех 3 фалшиви лични карти, от които една женска и две на марсианодобруджанци, тка че нема проблеми. Само кюфтенца да има, всичко е наред.

Даже и сурови ще ги приемем, к’во да правим, сега нали е криза, трябва да сме солидарни към бюджетния дефицит и фед, там МВФ, btw, тя таа, новото гадже на МВФ – Кристин Леопард не е лоша, малко старичка, ама бива. Така е, защото в Европа се грижат хората за себе си, че и Европата се грижи за тях. Ама то и така се прави де. Някой беше казал – помогни си, за да ти се помогне.

Айде сега да помогнем на който му трябва, па после да ни се помогне и на нас като свършат предизборните кюфтенца…

5.10.11 г.

Мишките в Атака


Имало някога някъде, в една далечна и забравена не само от бога държава, нещо като бунт. Той започнал с добра кауза. Битката между доброто и злото се разразила, а някой трябвало да си плати за стореното. Тогава, обаче, не щеш ли, се намесили висшите пропагандни сили, начело с Атака и ВМРО(ВечноМрънкащиРазярениОтрепки) и обърнали ситуацията с краката нагоре, така че позата да им е удобна за предизборно снушение.

Някой трябва да реши циганския въпрос” или едва ли не братята роми са виновни за тази гавра с обществото, която продължава през последните няколко века. Всеки човек, сдобил се с живот по някакъв начин, има равен шанс с всеки друг да прави каквото и да е било (почти). В превод – колкото цар Киро може да краде, толкова можем и аз, и ти, дори и оня ей там. Ако мислите, че цар Киро и виновен по някакъв начин за това, което е, значи малко или много допускате, че той е по-умен от вас. Ама как един циганин ще е по-умен от един българин, хайди моля ви съ.

Ето я и комичната част. Нашето общество (българското) го има не от вчера. За последните 20 години на моето личностно съществуване, смея да твърдя и заставам зад твърденията си, че освен информационната ера(която дойде от самосебе си и ни бе натресена свише), НИЩО ХУБАВО НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО. А така. Мачкат ни, залъгват ни, подтискат ни, карат ни да бягаме и после се оправдават с кризата (или с каквото намерят за добре). Който може – бяга, който не може - сервитьор. Как така обаче обществото, хората (ако още са останали такива), един път не протестираха? Как така никой не се оплака от управляващото правителство (освен опозицията по ред причини, разбира се)? Защо един човек не излезе и не каза „На мен не ми харесва тук” ,докато повечето си го мислим? Защо нападат Бъ Борисов по телевизията, а не лице в лице?

Защото са (сме) мишки. Скатавки. Няма да пиша за на Вуте да му е зле, че ще ме хванат бесовете.

(Аз искам на мен да ми добре и не ми пука на кой ще му е зле, стига да не е заради мен. Обаче как на мен да ми е добре, при положение, че тук всичко е наобратно? Може би ако облека адидаса и изпростея, мина в ъндърграунда с няколко момиченца, ще преуспея, докато не дойде следващия гамен и не реши, че света е негов… )

А сега мишките атакуват може би единствените по-слаби от тях, в тази иначе станала известна през вековете с т.нар. си толерантност страна. Нападат малцинствата при първата отдала им се възможност и по този начин остават слепи за главната причина. Многото напада малкото. Всичкото роми  срещу всичкото ултраси, скинари, (х)атакисти и чикиопраскачи.

„Коефициентът на интелигентност на разгневена тълпа е равен на коефициента на най-тъпия, разделен на броя участници.”

Колко може да са умни футболните ултраси и група откачалки, заредени до горе с пропаганден антисемитизъм, преобразуван за целите на събитието в антициганизъм? (след събитията в с.Катуница се появи това понятие в Уикипедия)

Крадецът викал дръжте крадеца.

В страната, в която абсурдите не само процъфтяват, но си имат и имена (Атака и т.н), всичко е възможно. Не разбрах само защо хора, които си ходят редом до лумпените, се озоваха в ареста и в последствие свидетелстваха по телевизии като „Скат” за полицейско насилие. В полицейска държава не може да има полицейско насилие. Има само мерки за сигурност.

What’s next?

Ами, нищо. Проблемът с откровено неефективната социална политика ще си остане. Не е като да не сме свикнали де. Два'асе години "демокрация" к'во прайхме? Не веднъж се е вдигал много предизборен шум на какви ли не теми, но положението не се подобрява. Единственото, което реално ме притеснява, е че който и да е на власт, поне на този етап от развитието в застой на политическата сцена, не е в състояние да промени ситуацията към по-добро. А най-жалкото е, че предстои сценарият с фалита на Лемън Брадърс да се повтори, само че този път много по-апокалиптично. А ние тука за селО Катуница си говорим...

Who’s foolin who?

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...