Dare to Dream

Глупизми в 3 части: Част първа

 Dare to Dream

Всеки път, когато си го позволя, нещата не свършват добре. Колкото по-високо летиш, по-болезнено падаш. Важното е да си е заслужавало. Нали? Независимо дали говорим за мечти, любов или просто обикновена тръпка. Моя опит сочи, че за да има човек това топло чувство за пълноценност, Той трябва да опита да се доближи, да се пресегне, да направи нещо, дори и шансът да е едно на милион. (който се случва в 9 от 10) Знаете мемето за реалиста, песимиста, оптимиста и опортюниста, нали? (докато вие разсъждавахте за чашата, аз изпих водата)

Обаче когато видиш възможността, като ти настръхне козината на ръцете, тогава усещаш, че е време за нещо. Почваш да мислиш и за миг забравяш за всичко останало. Концентрираш се. Обмисляш всички възможни варианти. Представяш си как нищо не е в състояние да те спре. Подготвяш се за полет. Притеснение. Страх. Адреналин.

Негативна мисъл прекосява съзнанието ти - „Ами ако не…”, започваш да си несигурен, вълна от лоши мисли те връхлита. Казваш си, че няма смисъл. Отказваш се. „Кой съм аз, че да…”… Предаваш се… БУМ!

Ами ако някой друг изпие водата преди теб? Какво става тогава? „Това е моята вода, аз първи си я видях. Искам си я.”

Играта започва да се повтаря, докато на хоризонта не се появи достатъчно непоклатимо решение. „Какво пък, какво толкова може да изгубя? Дори да изгубя нещо, майната му” и т.н. Съмненията полека-лека се разсейват. Заемаш позиция отново. Готов си за битка. „Но…” …винаги има по няколко НО-та… ”…Защо приемам всичко толкова на сериозно, като е възможно само да си въобразявам, за тази възможност”. Човек се заблуждава за истината в почти 80% от времето. Това е нормално, тъй като няма постоянна истина. Истините се променят.

„Как да съм сигурен…” Не можеш. Рискуваш. Каквото – такова. Главата в торбата и давай.

Вече наистина си готов. Заел си поза тип нисък старт и си готов да полетиш. Към небето. Към звездите. Even the sky’s not the limit. Лимита е само в главата ти. Чувство за чистота те изпълва… Раждаш се, проглеждаш и се усмихваш сякаш за пръв път.

Сега на къде?

Натам

Какво има там ли? Nothing but opportunities.

But does it matter when you’re broken?