4.09.12 г.

за Вафлите и идолопоклоничеството у нас



Не знам кои точно вселенски сили са се сблъскали, за да се получи България, но определено са били чувствителни на тема чувство за хумор.

Днес гледаме идолите си по телевизията, списанията, на билбордове и плакати, някои от които означени с ‘гласувай за’, но българският гений не признава граници и далеч не се ограничава само с това.

Изненадващо или не, някои идоли си имат Вафла. Вафлената индустрия у нас, разбира се, далеч не е само идоли. Вижте за каква точно вихреща се гениалност говоря: Имаме вафла „Криза”, но за борбата с нея имаме и вафла „Антидепресант”, която пък от своя страна има много интересни послания към бъдещите си консуматори. Защото не може да е само черно или само бяло. Това е държава, в която крайностите задължително са повече от една.




Вафла от именития бранд  „Винкел” е без аналог по света. Интересно в случая е позиционирането, което автора на снимката е избрал, поставяйки я над вафла ‘Б.Б’. А уж пред винкело всички са равни.



Христо Стоичков и неговата псуваща нееднакво развалено на няколко езика. Не обръщайте внимание, че срока на годност е 2011, ако трябва да бъдем честни, трябваше да е ориентиран около ’94.



Вафла ‘Маца’ за ценители, но тя не може по никакъв начин да се сравнява с вафла „Жакузи” с ман’кенки.



Баба продуктопозиционира не чак толкова популярния сред червените пенсии синя вафла ‘Б.Б’. Цветът на вафлата, разбира се, е малко пресилен. Ако трябваше да има нещо общо с реалността, вафлата щеше да е с трудноопределим цвят, а доминиращия щеше да се сменя на всеки няколко месеца. Снимката с бабата, естествено, има и подтекст, който гласи „Вземайте си го обратно, от където сте го изкопали (тоя вафъл).” Или просто двайсетолевките в изборната секция са свършили.


Вафлата в България е ценна част от наследството, а ето и предшественика на всички тези гениални вафлени издънки, който не знам дали има нужда да загатвам, че лъха на соц. 
as simple as that


Няма как да пропуснем и креативността на този младеж, който, макар и под пантоф, нагъва така сладко вафличка. Посланието е ясно: „Можете да ми вземете свободата, но не и вафлата!”*




С нетърпение очаквам на пазара да се появи, ако вече дори не се е появила, обратна вафла с екстеншън „Азис”, вафла за аристократи „Евгени”, а защо не и вафла за трезвомислещи „Волен”, въпреки че би възникнал евентуален конфликт на интереси с вафлата „Антидепресант”. КЗК да му мисли.


*Несполучлив опит за интерпретация по „Смело Сърце”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

кккк(а)р ай

на 26 безсмъртието умира, точките се пресичат и става кисело сутрин ти се повръща, вечер ти се самоубесва, а посредата пълнеж макар пораж...