5.07.13 г.

crap

Вдъхновен от нищото. Като да се разхождаш и да се оглеждаш за призраци. Хора, които знаеш, че няма да срещнеш, но имаш чувството, до колко реално или фиктивно, си срещал на определени места, по които минаваш. Интересно е, защото т.нар. места доста често са фиктивни. Както сигурно и т.нар. хора. Работата на човека е да разграничи добре фикция и реалност. Аз не просто ги слях, аз ги направих зависими една от друга. Не знам защо. Но е красиво.

Ако кажа като „между два свята”, ще е супер банално и слабоописателно. Пространство звучи по-добре. Та се простираш, сам себе си и своите проекции, където искаш, предимно в будно състояние, защото на сън все още не мога да се контролирам. Казват, че и това е възможно.
Друго тръгнах да казвам. Та, представете си, на ъгъла на ул Баба Тонка усещате образ, който дори не знаете дали съществува. Ограничително е да мислим за нещо, което съществува, но в противен случай няма от къде да се тръгне. Т.нар. основа, на която да стъпим. Пресъздаването на реалността във фикцията, и обратното. И понеже е енергия, трябва да е свързана със същества. Предметите каква енергия имат? Mind over matter.

Затова материалните хора, кариеристите, на колкото и църкви да ходят, са свръх далеч от духовното. Та се опитвам, нали си падам глупак по природа, да слея двете. Реалност и фикция. Само така мога да получа от себе си задоволителен образ, такъв, който не бих убил ако го срещна в пространство, в което убийствата не са нищо особено. И те всъщност не са! И не само те! Всичко е нищо. Няма условия, няма рамки, ограничения, няма ги тези обществените глупости във фикцията. Та, може ли духа, човека, да се изолира от пространствата? Да се отдели от себе си? Би трябвало. Аз така мисля.

И както единия процес, този на отделянето, на отчуждаването, на превръщането в чуждо тяло за която и да е реалност, даже, за което и да е пространство, е силен, ярък. И, както предполагам, върви право пропорционално с този на вървене към себе си. А себе си, особено ако не мислиш много, има на много места, в много пространства, в много хора. То е, сега сигурно ще кажа глупост, то е метафизика.


Гнусно е, когато не разбираш нещо, когато не просто не го разбираш, ами направо знаеш, че никога няма да ти стане ясно. Пък и, би било глупаво да си втълпяваш, че всичко ти е ясно. В най-добрия случай стреляш в мрака и не ти пука. Оцелиш ли нещо, оправяй се.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...