гсджафд

някога или никога, в далечината на спомена, изражението не се менеше. някога или сега, в отчаянието на погледа, тъпотата не се четеше. ако с мисълта преспеше, с корема преядеше, може би да пукне щеше, но се увлече и да пръцне понечи. на това огромно негово усилие нямаше кой да попречи. само образи с вежливо уважение, трепнат от напрежение и изпитват фалш. аз това съм. фалш. това давам, това получавам, това мразя, това ме убива. аз, себе си. няма други в моето уравнение на уединение и уеднаквение и увековечение, презрение и почитание към мъртви духове. или приказки. поради липса на научно доказателство, думите ми се третират като предателство, аз извършвам акт на посегателство, към себе си, за да мина през мене си, без да загубя отречената ми по рождение правота. представа да си нямам, порицават ме, лъжа, убеждават ме, бия се, побеждават ме. безсилен съм, спасявам се. нежелан съм, оправям се. потиснат от сметкаджии, скатавам се. няма. избяга. кой си ти да питаш къде е този, когото не познаваш, когото мислиш за луд. и защо. глупостта право не дава, но право създава. аз се опитвам да се отменя по рождение. изтича ми паспорта, има ли значение. кой трябва да каже аз кой съм. стига ми да ми казват какво съм без да искам или знам. защото нещото прилича на друго нещо, което някой е написал в книга. няма, стига. спри, заспи, умри. ще се говори после, когато е късно, за отношението, което е било мръсно. но навреме се преглъща и у дома се повръща, където е тихо и няма кой да ти се кара. където сърбаш попара, от себе си създадена отвара, да те поддържа жив, макар да няма причина.