8.06.15 г.

oh you gotta love it

Това, което продължава, не бива да изостава, уви аз отпадам, умалявам, но се издигам. Погледи преминават през мен, чувства, изморени от следващия празен ден, който си обещавам, че предстои, някъде там. Остарявам, но се старая да не забелязвам, че се предавам - това не отбелязвам. Все едни и същи приказки въртя за пред хора, да си няпомня, че мога да говоря, че не съм забравил. А съществувам ли или съществено съм се оставил. На вятъра, да ме носи, мислите ми да понесе, да ги разпръсне над човечеството ако ще, а бива ли - с мръсотия да се смесват. Не знам. В огледалото изглеждам малко стреснат. Несресан, вече нямам сили да изглеждам, пресичам с мислите си без да се оглеждам и си думам, ако е писано, нещо ще се случи. След себе си чувам клаксони и се смея, май и този път не се получи. Май трябва да се пазя, дори без да зная защо. Не ми е позволено да питам, и без това от отговорите се отричам. А се вричам, на тоя и оня, идеали, полуживи, в моето тяло по-скоро заспали. Пазя, както себе си така и околните, езика си да смажа и отивам на бунището за храна, това поне не трябва да го мисля, лишен от единственото важно... Малко слънце тук и там, проклинам си за спорта, оплаквам се а не искам за промяна да се боря, ще се случи и без мен, случва се край мен, а аз отстрани, играя го заблуден. Всъщност примирен, истината, за нея и за всички, обичам да съм трагичен ако ще и неприличен. Сериозността на материята не умея да приема сериозно, по-скоро бих отстранил движението венозно. С един дъх или без, отново се чудя за значението на значението и на знанието и на предложението и ... Стоим двама с примирението, утешението, че може би не съм поредния безсмислен... По лицето ми бавно се прокрадва поражение, най-приятното неинтелигентно олицетворение на човек без страст, впуснал се надолу към менталната паст, като прокоба, от устите ми излиза само злоба биха казали за мен, но аз ще отрека. В неистинност ще се закълна и така до безкрай, продължа приключението, разговорите ми с духове и букви. На пух и прас. Остарявам, докога ще трае тази участ.

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...