Безсмъртието трае около 24 години. След това идва умората, и не говоря за физическата такава. Физически се усеща само летаргия, апатия, умопомрачение и заключение смеещо се над номерирано (поредно) безсмислено творение - като всяко друго. Изкуството не създава смисъл. В най-добрия случай премахва такъв. Изкуственото с изкуство се бие. Който не иска да се бие, сяда и пие.
Ако до преди това всичко можеше да се захвърли с лека ръка, сега ръката е курва и те гледа в очите, издиша дим и оставя бутилката недалеч, на едно битие разстояние. За спирта и неговото отмъщение, бил той изоставен, пренебрегнат или просто втечнен. Втрещен и изтощен. когато желанието рязко надхвърля възможностите и чакането вече не е привилегия а необходимост. Когато времето спре да лекува, а всъщност вече убива и боли. Преди не болеше. Нямаше кръв в мивката сутрин и вечер, дислокации и трайни увреждания. Кога порастнахме и дали ще порастем, вчерашните младежи, които още приличат на деца, но с бръчки и торбички.
Аз и моето поколение сме заседнали в прехода от юношество към мъжество, по примера на любимата държава. Никой не иска да се жени, а децата не искат да имат деца - и слава Богу. Те ми говорят ще видиш, като се влюбиш, сърцето ти ще победи. Стоя и гледам, а сърцето ми вече не издържа. Не че го мързи да бие, просто няма сили. Чакам да се свършва, че си е ебало мамата. Казвам го с разочарование, защото чакахме едно време, което не дойде и най-вече се оказа, че е било. И няма да го бъде, Поне имахме детство.
Но прехода ни разсипа, технологически, защото се събудихме, когато още се играеше на улицата, а си легнахме, когато никой не ставаше от компютъра. По средата, лимбо. Помним и ниските цени, виждаме и високите, от стотинките до картите, от големите кошници до лаптопите, от супер пауър до мак. Но ни е късно за последното. Късно ни е и за много други неща, като например да следваме примера на нашите родители, които на нашите години вече са били родители. Ние, повече от всички, не виждаме смисъла в продължването на една безсмислена екзистенция, която в най-добрия случай води до пълен стомах през по-голямата част от времето. Замаяните нощи са лукс, но и необходимост.
На 24 професия стажант, магистър такъв. Заеби, викам си, давай да се затрием докато родителите ни все още не са фалирали и разбрали, че издържат грешки в системата. А може би разбират. Сигурно им е тъпо. И изобщо да се оплаквам няма смисъл, а всъщност дори не съм започнал. Така се и чувства нашия преход, чакахме го да започне през по-голямата част от времето, а накрая се оказа, че е свършил отдавна. Само дето ние не разбрахме.
Не разбирам и аз, най-вече. Да се бориш или да бродиш, туй е въпроса. Борбата е предрешена, за другото няма пари.
