ще бъде, ще бъда

Ще бъде. Ще бъда. Всичко. Което искам. Което искат. Което трябва. Което се налага. Което ми наложат. Което си подложа. Прав или грешен. Глупав и смешен. Умен или уместен. Честен, подвластен, замесен, въвлечен и увлечен. Дори облечен, от мода отвлечен - почести или помии. Ще нося гордо всяка носия, религия, философия, идеология. Каквото е модерно и удобно за носене. Не ще ме чуете да се оплаквам или мрънкам. Ще съм. Живот. Ще създавам и творя, обичам, горя, пълзя, продавам, предавам съобщения и личности, безличности и проблематичности. Всичко в името на живота. Нали, защото става каквото е писано, каквото иска, каквото трябва. Каквото ще. Ако трябва изтривалка, ще. Бих дори бил велможа, сред книжа и удобства. Отворник и затворник. Припрян и примирен. Убиец и лечител. Журналист и учител. Ще бъда, каквото искам. Каквото поискат. Потърсят ли ме за мнение, ще скромнича. За съвет - ще удобнича. Няма да недоволнича. Активист, пацифист, всичко ежедневно и безвредно. Утопист, защо не. Норма за неотклонение. Скопено прозрение, маскирано презрение, чуждо внушение, добро впечатление. Това съм аз, нима не ме познахте?!

огънче

Смесих малко ден с нощ, почувства се като водка-скоч. Махмурлукът на чувствата ми сега  боде изпод веждите. Това е преживяване, т.е. ще се преживее. Упражнение на търпение. Ще мине днес, утре няма да закъснее. Мечтая да се ичзключа, да свърши всичко, що ме кърши. Вместо всяка нощ да боли като последна, да можех простичко и спокойно да легна. Буря от мисли се е загнездила между ушите ми и няма отърване, само омъртвяне, т.е. отново ситуацията е типична, а белегът за това е липсата на решение. Забавното е, че винаги съм се смятал за имунизиран към болежките на слабия дух, на нервното самосъзнание.
Откакто се събудих, не мога да се позная. Това усещане единствено се повтаря. Като сън на яве, иска да ми каже нещо, а аз огъня размътвам с нафта. На тая вечна клада се препича мойта екзистенция без форма и жаргон. Първите няколко дни си мислех, че в един момент ще свикна, ще изтръпна и болката ще отмине, ще се пейзажира и няма да се усеща. Затуй игнорирах. С отлагането, уви, постигнах завишено налягане и сега пращи злия дух, като шум в глава на глух, пух, пппппп. Психоза. Метемпсихоза!

Метемпсихоза... Три дни по-късно водата се избистри, шума отшумя и бойците легнаха да си починат. Пречистване самонастъпи. От огъня излезе форма без сянка. Изкован бе новия. Бурята роди прекрасност, способна да се изобрази единствено като мимолетно осъзнаване. Приемане на двете уж противоположности като едно цяло. Човек може да има много лица, но това не го прави много хора. Чувствата може да варират, но това не ги прави по-малко чувства. Важно е да се знае, че те са като ластик - опънеш ли прекалено силно от едната страна, ще изпращи от другата - или ще се скъса. Но кръгът не бива да прекъсва. Кръговратът на духовните движения, метемпсихозата, е процес безкраен, досущ като човека. Вечно и безконечно, тъй както несъзнаваното си играе със съзнанието, човек се оплита в себе си. Разплитането на себе си е въпрос на характер и сляпа вяра. Не се заблуждавайте, обаче, че щом бурята отмине, това бележи край. Напротив. Новото начало е винаги тихо и неусетно прераства в конфликт, който не бива да се избягва, щом удари час. А до тогас - изпуснал (се) е който се е отпуснал.