14.06.16 г.

наужким забалвние, инанаиани

седиш като на забавление
обаче, в очите жадни се чете
елегантно съжаление
че си тук, сред тия, жалко
че не се получи с друг
на друго място или планета
но уви се, тук
от няма как и на къде

прощално, съжалително
блееш в неизпълнени мечти
къде отнесоха се дните
когато нашите родители
се смееха над нас
и горди бяха
щом проговорихме със глас
и ни се караха
когато бяхме боси

ех, сега го носим
у дома, красивото забвение
и гледаме с премрежени очи
наужким забавление

къде остави
помниш ли
онез красиви празници
на гонене и криеница
на блянове и наздравици

изчезна всичко
ще речеш
но се дръпна първо ти
и после диря що остави
не те позна, та се отми

и вече, на възраст малка
но преувеличена, мислиш
къде остана вечерта,
сломена
в която си сгрешил
остарял
и чак сега, опомнил се
глава клониш
дорде усетиш
се мениш

...

то не останало
дето
все не оставаше
накрая
взе че се о(т)каза
всичко


6.06.16 г.

Ще

Понякога ще си предложа, че тъй ми се ще.
После ще обвиня съдбата, че просто не ще.
Ще се усмихна и ще продължа, ще или не ще.
Може и да се мотивирам, пък дано да ще.
Ако това не ще,
 ще се оплача не,
 не ще дори да плача,
просто тихо през нощта,
докато сладко гълъбите спят,
ще се помоля всичко туй да спре,
пък нека да не ще.

Накрая все се стига до познатата тревога,
 отказът и крачките в несвяст,
 пък ще стане к'вото ще.
И така, ако не се запитам до кога,
може и да не е толкос зле,
може пък дори да ми се прище
 без да ми се отще.

В света на нещости за мен неуловим,
улавям се в мрежите на битието,
 и ми е жал за човек любим.
 Никъде не пише не обичай,
 дори и да си разорен.
От любовта не се отричай,
г-н обременен.

 Нима върви да се уплаша,
от някакво си просто изпитание.
Нима върви да се откажа,
без да положа някакво старание.
Но ако всичко е в противовес със моята натура,
върви ли да се гърча,
ако ще и после да възкликна, вижте,
аз съм успешен,
макар и изнурен,
аз имам пари,
 макар и бездушен,
аз имам живот,
макар и ненужен...

Ще стана нещо все,
ще ...
и ще си трая,
за ще и за не ще.
 Ще се усмихвам,
ще се преструвам,
че за почести жадувам,
щъ или не щъ.
И тъй,
докато пукна,
пък да става квото ще.

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...