утре е обещание
днес е призвание
вчера - образование
времето - наказание
да се вдъхновиш
е като да простиш,
ще се преклониш
ще продължиш
да носиш
да просиш
каквото си решил
каквоти си дарил
не ще отмине
не ще остане
нощта е нашето бдение
възстание, тихо
към обещание
кресливо
да искаш или да бъдеш
ах, тъй срамежливо
облякох се в роса
рано сутрин
скован сред трезвите нивя
на простите жития
примесени с чувства
като пъзел
като пъзльо,
като глезен
като мърша
сълза ли да бърша
господи, или да свърша
тъй както всинца ни е обещано
завещано в мръсната ни кръв
обляна в ползи и несгоди
ний, що боси ходим
що бродим?!
да се молим всред плач
настанал, ний - гнусна паплач
крещяща нужда от палач
но междувременно на плаж
да утешим и утолим
жаждата за мъка
посредством живот
вървим посредствени
непросветлени
малко действени
малко вдетенени
аз и моята любима
двама кретени
вцепенение сред мрак и проклятие
но влюбени
на бунището на съдбата
обучавайки деца
променяйки съдби
събличайки стремежи
и брожения
обличайки мечти
в поражения
и обратно
тъй сладко
да си жив и да обичаш
само тъй на себе си приличаш
излишности отричаш
чист, пречистен преливаш
от хармония във вечност
от случайност
в безметежност
що ще вземеш
със себе си
което ти принадлежи
там гдето пеят
и поят се ангели
гдето ние сме безумци
врели и загубени
насред нищо и предразсъдъци
дали ще разсъдим
или осъдим
дорде съмне
кой знае
какво има накрая
и що зове там
където жална майка
да си и да си сам
