задуш

Понякога с часове,
понякога с дни;
прегазва ме време,
умора тежи.

Минавам от тук,
понявгаш от там;
сдухан сърпчук,
напоследък тъй сам.

Преди сякаш виждах,
парче светлина;
сега прелиствам,
сажди, тъмнина.

Някога бе забавно,
шегувахме се с това;
патом ме обзаведе,
прекрасна сивота.

Дали ще отмине,
казва ли ти някой;
но страха че ще остане,
сковава до безкрай.

И баш безконечието,
уж най-големият дар!
Плаши най-много,
щом в душата гасне пожар.

А бе тъй красиво,
дорде бяхме двама;
но сам се оставих,
извърших измяна.

Уж млад съм още,
над мен крастава тегоба;
защото навярно и утре
би било късно за сбогом.

дога

парализа,
вдървен аз крача
през мрачен безистен
с очи полузатворени
и стъмнила душа

умъртвен

в духа, живо тяло
а във вените - арсеник,
къде си, дядо боже,
когато един грешник
е на път да извърши
един последен грях?

измама,
тъй прекрасна за тачене
ме държа и носи на крилете си
дорде не посмя да се изсмее
аз мислех, че се шегува...

и паднах,
отвисоко, на твърдо
наранен и обезверен
без цел, причина, смисъл;
безпомощна мисъл;
празни ехтежи
покрай отминали брътвежи
и ходи ежи-бежи
намери си нови копнежи

няма.
няма и не остана.
единственото, което има
е някаква си прехрана
и кесарювото кесарю
аре стига толкос
стоя безпомощен и виждам само надолу
с очи отворени, но празни и голи...

на една страна захвърлена глава
на друга - ако
накрая се разчуло
еди-къде си се обесил някой

изтрий ме след като се припознаеш

Изтрий ме след като се припознаеш;

Нима някога ще бъдем същите?

Отпий отровата, за да се отървем

От злободневните, насъщните

Животът не е нужди, покварен низ от проклятия

а ние спуснати без предпазители

Очакващи добро;

Най-съкровеното си дадохме

Блъскайки до безкрай посредствието

В маловажието на битието

Нима душите ни не са изтъкани от пера

от крилете на паднали ангели

Играещи на криеница

от себе си

До изтрещяване...

Сами, някъде в някоя нощ

От безбройните

които не липсват и само задушават

С невъзможността си за победа

Акомпанирана от прекрасни кошмари

Посред бял ден

Психически и физически

Но ние вече не чувстваме

Не усещаме

Станали сме прегради

И защитни механизми

Дали нещо някъде ще ни събуди

Или ще откараме така докато се свърши(м)

Дали още ни има

Кой може утвърдително да заяви

Малко нещица искам да правя

И всинца от тях си отнех

Но поживях

Позабявлявах се

Погорях и сега какво

Би следвало да има продължение

По възможност различно от отегчение

а се вижда единствено разложение

И дорде смисъл се намери

Пет пъти се губи и последния задържан
в таз пародия на оцеляването;

Животът може и да простичък

Но ние все не сме за там

Кому е нужно да копа

Щом има и лесно

Тук е момента, в който изчезвам