Пачамама

Във планината

Се изсипа плача адов

Че един Адолф се е отървал

От камерата газова

Нима създателя съзидава съзнанието си

И Що ли вижда там, освен кошмари

Страхове пощракляли

Проектирани в тегобната реалност

Сладост, ах, говоря с плахост

Вече тъй лаконичен, прах

Се разтила над мастилницата

И се смесва със сълзи от любов 

По една съдба отминала 

Милея жестоко

Ала и жесток поклон на поминака

Че ме изведе до тук

Camino rojo, Camino rojo 

Camino rojo del mi corrazon 

Червеният път бялата страна ми показа

Аз единство стоях главозамаян

Фейсбук поезия

Плос

Въздишка тежка

Животът е гротеска

Шах с пешка

Докато мислиш нова насмешка

И да не го мислиш,

Няма как да знаеш

Но можеш да признаеш 

Че можеш единствено да се стараеш

Стихиите да обуздаеш

Егото да принизиш на ниво битие

Последното на ниво питие

Оттам насетне - безумие,

Писателско бездумие

Овкусено с втрещеност 

И Фак тая свещеност 

Смърт

Видях мъртвец,

Прясно от кола прегазен.

Изхвърлена торба,

Тяло без живец, празно!

Насмалко и аз връз мъртвия да мина

Прекръстих се, глупак се е споминал.

От тес, обикновените, без коли и талиги

Сами мъкнещи храна, пеш, от село до село 

Горкият, станал крайпътна утрепка

А шофьорът, гузно се вайка 

Крещи, "ей ся си еба майка"

Вцепенен, току-Що бе отнел 

От друг човек най-ценното!

'Убиец, ще лежиш в затвор'

Мислите форсираха престъпника;

Довчера никумо не наранил!

Ала съдбата си взе нейното.

Непро

Съдба непрокопсана

Червива

Завещана от отеца

Несправедливо

Макар надминал

Неочаквано, красиво;

Разпилял черва

Край кръстовище диво

-накъде да продължа,

Нали посоките са вечно четири?

Да избирам аз нещъ 

Свободата ми върнете 

Или отнемете

Все е тази

Грозната гнилоч

Сипеща се на талази

Във вените - прокази

Раково развиваме

Метастази

И ако аз съм тя

Онази

Прегази ме, дяволе

И да се свърша

Напразно

Да се оставя

За да продължа без себе си

Да се забавя

Да оставя детето си

Само да се оправя

Вещае се болният.

Пак се чудя какво да правя,

дума обреченият...

Дали нещастие,

или зла съдба;

През сън за щастие

Къмто есента 

Краят на лятото

С удължение 

С Пренебрежение

Просвещение?

Едва ли,

Мисионерство 

И потенциали 

За развитие вече

Дума да не става 

А Що става

Каквото още става...