8.05.18 г.

худ

втренчен кит нагоре, аз или той
сгърчен вид, роден в обор без бой
очовечен, напит по еН безброй
обречен на бит, смирен отбой
загадъчен, мит, безкраен завой
апатичен, свит, наивен войн
вечен и крит, народен герой
критичен, убит, черен но свой
подучен, изпит в гнусен застой
ограничен зад зид, изваден от строй
педантичен, промит, обожествен мой
славен, на почит, безимен ной

3.05.18 г.

несигурност

в ден на вълнение
как да взема решение?
аха на планина,
градушка смля крехката душа!
увяхва моето безсмъртие
приближих се отново до мъртвите
и без покритие, но в прикритие
рицин ме мори, смърт ала събитие,
с осквернена кръв - прелитие

в тяло немощно, човешко,
спасяват пилигрим с насмешка

но уви, плачат очите ли,
хайде бе, лечители,
райска газ, ще летите ли?
кои са моите оценители,
очила, розово, оцветители
тези славни възлюбители,
духопенливи потребители
на богоспуснати подсладители

гласове дерем, карпе дием
очи мием и крадем, само да бием
все за смет без късмет, нека се свием
на отчет за кадем, без проблем
ще починем когато умрем!

 приживе седирани
планини повдигаме,
на прибираме очи подмиваме,
но поркив не се побираме;
кой говори за разбиране,
ний връз рани уринираме

гноми злобни, прокобни и роби
машини с изтъпени окови
след залък досущ голи охлюви

дори отвъд пет океана,
но и там не спират със спама

аз кой път да хвана?
кажи ми бе, мама,
как да остана
за едната прехрана!

тук, където съм луд непрестанно
а хищни са други, жадно-жадно
нарамили агънце, гладно, стадно
но нали, миналото е славно

аз, сър типичен,
аз, сър лаконичен,
образ атлетичен, безграничен,
отличително безличен
тъй приличен, ил различен

гледам се с едно неразбиране,
подозирам се по подразбиране
презирайки, ще се откопча
истината ми е ледено копче
изпуснах го, айахуаска,
газиран тирбушон, чибурашка
дим ме няма от грустната схватка

сцена преокрасена,
с цена прекроен е харема
и я камилата, я цигуларя,
яма е силата на брадваря
няма го пилата, ни дърворезбаря

пред палата кой е палача,
дайте му погача, пред него ще плача
хайде, да грачим, аз последен скачам

понякога оставам и си отварям устата
казват изоставам, основно във главата
не се противопоставям,  ни си търся правата
накрая се прекланям и люти ми на душата

преглъщам, повръщам
задръстен, нечевръст
мръсен, изпълзял от пръст
но покръстен, слязъл от кръст
леко навъсен
себеомърсен
мързелив
тъпозлив
погрозняващ
неприщяващ
пропиляващ
отегчен

26.04.18 г.

докога

ден с ден не си прилича:
     аз ли станах безличен
     някога бил ли съм отличен
     кога станах неприличен

кой точно крив път да хвана
     има ли място без измама
     там с какво да се захвана
     някога ще бъдем ли двама

мога ли да бъда не сам
     дори когато не съм
     може ли да не е сън
     ще се будя ли навън

не бива повече така
    как се отрича тъга
    да бъдеш прозрачен, река
    мога ли да потека

24.04.18 г.

be 2

да бъда ли твой глас,
музо на струните
и душа, когато издишаш
от грубите и недодялани
послания на времето,
тъй временни,
досущ като бремето,
което, носейки въздигаме,
снишавайки се ни убива,
докато умуваме и се вслушваме
и все недочуваме...

никога няма да бъда готов,
дори не помня собствените си
правила за хубав живот,
и що нося в себе си,
ме съмнява понякога,
дали разбирам,
или то повече от мен
всячески, повсякога;
гледайки за сигнал,
дали не подавам такъв
и дали да не повярвам
още на срещнатия пръв,
докато времето спре и после пак,
магически,
се завърти,
ден до пладне,
нощ с нощ се обричат
една на липсващата
и другата на последната

нещо някъде там присветна,
посъветва ме да прогледна;
защо отново не виждам
по-далеко от носа си и какво ме спира
да спася сина си,
грозни и той в мене скача
на сина си палача,
и какво ако плача?
и какво ако не?
въпросът никога Е,

там е слънцето,
там е морето,
там е планината
тук ти е сърцето
къде си, когато бие най-силно?

...убий детето

20.04.18 г.

бъди

бъди каквото ти харесва
не заслужаваш по-малко
другото е безинтересно

нима не пробва, без това
достатъчно останало,
да те остави...

какво намираш
в празнотата
на съвременните идеали
фридриховите скрижали?

нима не носиш
болка и страдание
и нима не искаш
любов и състрадание

дари ни със себе си
излей се в нещо
което да обичаш
и нека те понесе

излез, слънце бъди,
дори да не знаеш защо,
просто свети

31.03.18 г.

опит

в опит да мисля, умирам
в опит да горя, изгарям
в опит да творя, убивам
в опит да дишам, издишам

в опит да пиша, обмислям
опитвам да пия, алергичен
опитвам да помогна, лаконично
гледам да не изглеждам, песимистично

в опит да обичам, останах сам
в опит да приличам - безлик съм
единствен опит за летене,
остана и сега пропускам,
но идва време
и да се държа, уморен съм,
затова и може да се пусна

12.03.18 г.

живи

живот
изпълнен с вретена
бодливи и ситуации
стихийни разрухи

през деня рушим
вечер пушим
сутрин се разтърсваме
безконечно продължение

дали тектонски плочи
ще се търкат
или ние ще мъркаме
срещу естественото движение

няма смисъл
никога не е имало
в началото е имало мисъл
другото го знаем, минало

ние сме архитектите,
но някои ни мързи
да си изперем чехлите
да правим добрини

ала що има там
ако не по-малко свян
малко тахан с прекрасност
и за цвят, човешка сладост

11.03.18 г.

бърза поема

музиката резонира
ритъмът е навсякъде
в колелата на колите
в устите на хората

звуци се пресичат
сливат се и става
симфония, идваща от сърце
и въображение

снушението е душевно
задоволяване на прищявки
а музиката е там
и си търси диригент

не е нужно
да си съвършен
трябва просто
да слушаш

изумен,
вглъбен
дишащ
прероден

на Л.

20.02.18 г.

шепа цвете

понякога казват ми
ужасен си
но не познават
ужасът в главата

където чудовища
изнасилват света
and vice-versa
и накрая има нищо

нищета от души
се преплитат
и прививат
от кучешки колики

ще се лееш ли,
ще стръмиш ли,
уплашен ли си,
гориш ли
спиш ли
нещо си притихнал
дух издаде ли
или увяхна


11.02.18 г.

ас

на хрис

emotions

разделен от страсти, халосания нещастник
още вярва на любовта и тя го води
 но на потъващ кораб, закичен с гирлянди
към земите където има панди... х2?


ассам си сам съм си ас няма други
аз съм етикетът с малки букви
който четеш на опаковката
съдържа следи от душа
от живот
и те горят в системата ти
ассам двигател с вътрешно горене
защото само от себе си и на себе си
се паля и ядосвам, но това е от керосинa
по-мощно и посредствеността ме кара да губя почва от
тази динамика да не сядам,
вече за кафе време нямам
смятам и така си ми е добре дупарата ме боли
до парата под пара и опарен боли ме фара
недохвален все сам съм се прехвалил
пооцапан с лайна тук-там
намират се и дупки по бронята
но кораба плува по небосвода
и т'ва е най-важното

препятствия винаги ще има
затова и тренирам упорито как
да не спирам независимо какво правя
макар да ми е най-добре когато спя,
ако изобщо заспя защото вече
ме държи и посред нощите, а и за
нея време искам да имам...

разделен от страсти, халосания нещастник
още вярва на любовта и тя го води но
на потъващ кораб, закичен с гирлянди
към земите където има панди... х2?

и после там, все си обещавам сам
но виждам ни със нея прегърнати
и обгърнати от пламака на страстта ни
неутоляваща жаждитени докато се
изгорим от топлината на телата си
собствени и гордо не полегнем
всеки на своята страна сам
не бива да се обляга
защото дори и в тъмата
ако имаш смелостта да протегнеш ръка
някой все ще ти се усмихне
и ще те дръпне от калта
но до там, от там насетне
пак си сам, но с някого, който
да бъде като буда пътя през реката да осветява
докато вървиш и потъваш си
но вярваш и не се давиш ти
докато даваш понякога с теб да се подиграват
дори когато не са прави, но знаеш,
сам не мож да си разсъдник и да съдиш,
другите и без т'ва си мислят к'вото щат

прекарвам много нечистота през своята плът
торов щит отворен на места от
последната зима, чак се чудя на
февруари къде са кокичетата,
слана ли обля младостта ни
или просто скочихме в големия бой
неподготвени и сега си перем гащите
насрани с гной
и все недоспали от таа и онаа буря
и страдали
и яли пердаха на съдбата
ние се запътваме задъхани
към следващото крушение
но не и без готово ляво круше

разпенен от страсти, прахосания нещастник
още вярвам на любовта и тя ме води но
на потъващ кораб, закичен с гирлянди
към земите където има панди... х3?

ако я обичаш, пусни я,
ако и тя те обича, ще те пусне
и така пуснати заедно ще ходите
некво заедно ще се пуснете

бийта е тука братленца за който иска да рапира на моите рими непотворими и непретворими - https://www.thaibeats.store/beat/emotions-g-eazy-type-beat-1108983

5.02.18 г.

кош

от четири дни сънувам
същия кошмар
макар дните да се редуват
заседнъл съм мигар

в деня последния пропусна
но ме изплю като капут
употребен от отробата си
обезверен, но красив

като самодив, само че само
и за кратко, но беше необятно
тествах под/надсъзнанието си
върху човешки страхове

и аз като хауърд виждам чудовища
посред бял ден
моите приятели са котарака Иво
и другаря Панкопан

толкова е смешно,
че чак е покрусително и грустно
като неуместно изкуство
или слон в стъклариат

като пожарникар в парламента
в ноща на палежа
на ян палах;
без уплаха

ех, канелени кошмари
на сериозно ли да ви взема
или на половин цена,
ще се паза̀рим ли?

4.02.18 г.

omnipotence

It feels like I’m fading in the well-known state of omnipotence.
I have the urge to oversee just about any event in person’s daytime.
It’s an obsession or it’s worst – mania. I do have history of deep depression
And manic states of mad outbursts sometimes not sleeping for days
Waking up naked in a foreign country somewhere wild
Somewhat wild to say the least of my lifestyle
But it’s all choices and I love them all. Truly
Madly, though, and deeply I go nuts over Christiania
She’s all I’ve ever been out and about, out loud.
She’s the goddess from my sincerest fears
But somehow I don’t fear her
This time I fear me
As I know what I become when obsessed with a beauty
Then and then only there’s no hope for my soul,
Yet I’m full of hope and prostate urges…
Dafuq’s going on, dude
I scream at myself when there’s nobody there to fight
I don’t lose, I only win though even when I’m
Half-way fucked-up, naked on a poker table

Will I be able to control it this time,
Or it will take the best out of me
One last time or one more time with feeling
My feels are fleeting
In the romance, I’m needing
But missing her so badly                                                                                                             
I might do some stupid shit
Just to get noticed
Bloody attention whore
Attention revolutionary
 I don’t want to look scary
But scarcely I pass for a regular Joe
Especially with my Dali’s stache
….
Damn I broke another heart
With my next move
I can only go right
Go far, go deep, into the light

And straight into the abyss

1.02.18 г.

против

когато съдбата изкристализира
на повърхността противоречие
извлечение от умствена прозрачност
съкращение на процеса на лечение

до пълно лунно затъмнение
с лилави отенъци
аз и моите кошмари,
нощи изпълнени с безсъници

а сънищата говорят ми страшна
паст ме чака зад зеления храст
и когато оставя го за дори за час
аз чувствам как нещо в мене гасне

у нас винаги има още
винаги вдигнате още от снощи
или от миналата година
бате вече имам бели петна

и то не причинени от полов акт
а факт кисел който леко смущава
понякога сутрин доста ми прилушава
но все някога и това ще забравя

31.01.18 г.

мога ли

мога ли да напиша за любовта
още нещо, пламтящо, красиво и горещо
когато сърцето ми е празно
дупка от куршум, дим и да ме няма

хора не се забравят
така както ми трябва
да измия паметта си в лета
и качвай се на самолета на щастието

нещастнико, колкото съм изгубил
поне още толкова мога
но дали ще живея отново с бога
дишайки цироза, анестезия

аз съм мъртво разстение
кактус в дъждовна гора
в сърцето ти смущение
в душата разрушение

а казват мога да градя
не само да троша
главата си в стената
на плача на любовта

мога ли
и има ли смисъл

24.01.18 г.

няма да ми липсваш

няма да ми липсваш,
с отсъствието ти почти свикнах
а толкова те обичам
но това у мен вече издиша

със тебе на самота обрекох се
заради тебе от любовта ни отрекох се
насила ще те забравя,
ако трябва имам услужлива памет

от мен каквото остане
душа, звук, музика пламък,
ще даря на човечеството
а те с мен к'вото искат да правят

ще си построя замък
и там сам ще се обеся
като камъка камъко чупи
чейнето ми се тресе от плач

спирам някъде тук
умря поредния играч
не, няма да ми липсваш
от утре дори за мен почиваш

к'во да правя ще измисля,
ако трябва наново ще се измисля,
ще се изнеса от любима София,
за да няма как да ме видиш

дори случайно на улицата
в един ден изгубих любов и човек любим
Любене прости ми
нека те утешат моите рими

прости ми, единствено с тебе тоа
разговор не проведох
просто съм изнежен
и от страхливец ставам смешен

любов 3.0

любовта е чувството в устата
което като наркотик
не можеш да сбъркаш
с хипнотик или обезболяващо

любовта е най-великия учител
и съветник, защото обичам
е по-силно от всичко
защото обичам

но докато намериш нещо
смислено по релсите на разсъдака
се появяват спомагателни колела
и грешки, дупки за изпадане
дъна за издълбаване
и душевни пукнатини

пука ни, да не кажа дори ни боли
когато любов умира
все едно един бъдещ човек
от двама бивши

някога ще пребъде
затуй чрез любовен пример
аз, поета, ще просветля
людете - обичайте, не друсайте
в карцера е скучно

от мен

от мен не спира да излиза
за теб и да изригва
вулкана Етна на таланта древния
енергията на красотата
нанизана като няколко причини
роден за това...

аз не мога да спра,
дори когато ми е зле,
римата тече и любов се лее е
безконечни количества
и качество невиждано

от мен за теб и още
малко по-напред с теб
ще сме много добре
сгушени един до друг
под небесата и чувствата
силни у нас ще бушуват
както сърцата ни
препускат през полето
на тщестлавието

23.01.18 г.

завършен 1.0

аз съм завършен продукт,
когато и да изчезна
ще се знае, че съм бил тук

макар да искам още да горя,
творя и работя за красотата
по света, ако утре ме нема

решил се е проблема,
защото друго не искам да бъда
освен себе си

ако ще туй да разбунва духове
и да събужда призраци
аз не държа да съм добре приет

единствено добре платен,
на поезията задължен,
от изкуство упоен

невъздържан,
недохранен
но пламтящ

пара и енергия ми трябват
и на никого нищичко
нема да спестя

пазя единствено
хората на любовта
това е моята фамилия

(verse/poem)

21.01.18 г.

стар съм

стар съм вече, бате
виждам грешки отдалече
дори труда не си правя
там, където няма да бъде отразен
затова вътрешния път
остана най-важния
в любовта като не върви
поне в творенето на такава
бива да се прекалява
с хора и чудовища
каквото излезе
пък дано проходи
онова малко човече
в теб прикрито
след поредния пристъп
на човечност...

и не искаш да чувстваш,
но без чувства за къде си?
перпендикулярно състояние
на духа и парадоксално
усещане за вселената
или всички грешат
или аз съм прав

20.01.18 г.

зима

и ето че още няколко дни
отминаха безшумно отмити
от отсъствието и самотата
дано си добре

не знам и не искам да
следя какво става
вън от моята глава
бъркотия, тинтява

ставам все по лишен
с дните и годините
стар, изсъхнал, обременен
непотребен и неупотребен

стремеж към съвършенство
съвършен падеж
към стремежество
и мъжество, купнеж

някой ден ще разбереш
какво за мен си означавала
ако изобщо
и дано си простиш

но избор прави всеки
и от избори страда
така растем
но защо чрез раздяла...

17.01.18 г.

цар

бъди вода
да потечем
по аналите на аристокрацията
като бохеми в чуждици и теми
преплетени по средата
на попрището жизнено
ние сме пеперуда
цвят лилав
смях голям
копеле не искам
в тоа живот
да остана сам
особено когато
тъкмо съм го опознал
и съм намерил някого
който не бих оставил
и съм весел
имам причина да дишам
и да раста...

:)

15.01.18 г.

среща и разлъка

дали искаш да се лишиш от любов
от която никой не бяга
или просто ти харесва да си нещастна
по-добре да караш по стария
утъпкан път, отколкото да биеш партина
за първи път по непознатите територии
на душата да се скиташ гола в снега
докато откриеш си душата
и отдадеш се на сърцето
защото ума е лош съветник

бебчо идва зима, всеки иска
в леглото си добър ответник
дали ти не повярва
или нямаше капацитета
аз сега съм натоварен с мисията
любовта си да измия в Лета
с две длета сърцето си
да изчегъртам
докато не изтече навън
всичката гореща кръв

how to love...
е как да живееш
наръчник най-добър за да успееш
от себе си най-доброто да изкараш
у другите добро да посееш
да просветлиш без да простееш
някой някъде да изгрееш
шибани капулети
кво разбират от любов
другите, ве, дейба

аз ще почакам и този път ще бъда търпелив
как лесно любовта се обърна в омраза
чак не вярвам на очите си
но вярвам на сърцето си и то ми казва
че много скоро тя отново ще е с мен
във вечната съблазaн защото,
никойнеможедатеспасиоттовакоетоискаш
ти искаш мен и много скоро пак ще ме поискаш
и гледай следващия път да е доживот
щото за по-малко от тва изобщо нема
да мръдна от вкъщи
прости, простено и аре да продължим
ако не можеш да преглътнеш шибаното си его
по-добре умри...

аз залагам главата си на гарота че в случая съм прав
не мож угаси туй що не гасне
тя сама ще се върне при своя цар
но след като веднъж уби ме без дори да ми простиш
как си мислиш, скъпа, любима, дали ще можеш
да си простиш
че си изпуснала, оставила на смърт най-верния
най-честния и откровения,
ебаси хейтъра...

вечно черногледия със сините очила
 и белите намерения към световното братство
изпъллнен с прозрения породени от прегрешения
и като цяло встъпление към почит към заколение
неподготвен, оня сломения, със дон кихотски
дървен шлем от съмения изгризан
от гризачите на съвестта, направо ридая
какво се случва със света
с човечността и може би любовта
ми дали ще пребъде
или трябва да мръдна
хората вече казват, че съм мръднал
а аз още съм тука
бате к'во се случва
несполука
дреме ми на махмурлука

14.01.18 г.

любов 2.0

кажи ми, любов,
ридаеш ли за мене,
тъй както моето сърце се пръска...

вярно, разтегнах го до безкрайност
и беше хубаво, за 24 часа,
след това ти реши да изчезнеш

липсвам ли ти, както ти спираш
дъха ми всеки път щом
помисля за тебе

обичаш ли ме
както аз ще те обичам
дорде съм жив

и т'ва последното
вече толкова незначимо
всичко е изгубено....

ще ми се да вярвам
и се моля т'ва да не е края
но от обичая на разделите
зная, че щом някой ме изтрие
вероятно съм напраивил нещо
достойно тъпо...

и тази вина трябва да понеса
макар все невинен в таа игра
всеки има някви карти
свялаш к'вото можеш
от тебе ми останаха
най-прекрасните спомени

сега как да ги сваля,
изгоря ритуално
с дрехите, които останаха
единствен остатък
че най-чистата красота
някога била тук
и аз реших да се направя
на най-огромния боклук.

няма да се дам...
или вече се дадох сам
какъв е смисъла да не се предавам
когато вече себе си не познавам
до вчера имах цел
днес пак проклятие
дали и кога ще свърши това
и как ще изглеждам..

най-ужасното чувство е
да поемаш въздух
в празни гърди

и да не знаеш кога ще спре да боли
и да не знаеш на какво да се надяваш
докато чакаш,
някой за теб мнението си да промени
нали всяко чудо за три дни

някои не са били обичани никога
други не знаят как да обичат
аз видях любовта и я оставих да си тръгне
защото обичам
а и все едно нещо можех да сторя
да спра безкрайната агония
по-добре мъртъв!
и ако трябва сам в гърба си ножа ще забия,
както вече тъй уродливо сторих
един последен грях...

аз не съм перфектен и безгрешен,
но ти реши, ще съм твоя цар
и безгрешен назначи ме
за лична охрана
и представи си аз заспах
и ти избяга

най-големия шок беше
да се събудя в празното легло

вторият най-голям шок е
да се събудя в празното легло
и да знам, че ще е празно

знаеш ли, преди да заспим ти казах
утре ще е прекрасен ден
от нас се искаше единствено да оцелеем

но ако връзката е толкос крехка и
при най-лекото подухване се разпада
то така да бъде, аз нямам грях

а и не мога да държа на човек,
който ме обвинява за себе си
дори да съм разочаровал

аз съм учител и винаги ще бъда,
просто някои уроци са по-трудни
и има само един начин да бъдат усвоени...

любов, не затваряй сърцето си
умът във случая е лош съветник
и твоя недодялан брат
но ти ще избереш семейството
пред бъдещото
и т'ва е нормално

неприятно за преглъщане
поредната грозна истина
че отново нямам за какво да живея
и този път може и наистина да увисна от някоя дърво
преатели
предупредени сте
не че ви пука или има значение
що е едно човешко падение?

нека си щастлива
вярвам за себе си най-доброто си решила
щом не включва мен - ок
но знай ти с другиго не можеш да бъдеш щастлива
защото проклятието на любовта действа така
че ти посочва единственият и след това
ако не му говориш или го игнорираш
то те игнорира докато изсъхнеш
може да си измислиш нещо по сметка
с някой чужденец
но помниш ли какво ми каза
за своите прекрасни 23 години?

аз съм решението
ти сама ще искаш да се върнеш
но ще има ли къде
дали ще съм още на тази планета
след 20 години
когато се научиш
да прощаваш
на себе си и на другите
и на това ли аз да те уча?
а уж чиста душа

кой при най-малкото предизвикателство първо се отказва от любовта?!
защото не мога да се контролирам когато съм с теб
не ти вярвам, прекалено си добър
бейбе, ти ме правеше такъв
сега ще ме направиш
най-лошия
и сигурно ще умра от свръх доза
в някоя канавка

ето, моите 27 пристигат
аз си отивам
изстивам
отново към живота и тегобата
дервишово семе
не ми дреме
че вече няма да обичам
няма да обичам, няма да обичам
много ще обичам
себе си и всичко свое
вече пак обичам

ХристиЯна

влюбих се
чисто като снега
бело като сънищата ми
петната от нощите
в които трипим
шибани психонавти
трябваше да ни заключа
тя избяга гола
в снега
куките я прибраха
и ме питаха
какво сме взели
бате, перкоцет
и кво ли още не
не знаем какво ни хаваща
какво ни пуска
музиката е шумна
kojey radical - kwame
което е васил левски
и аз съм апостола
на рапа и свободата

освобих я,
тя отлетя,
оставих я,
брат й ме преби като куче,
паднах до поредното
долу
и изкопах отдолу
още малко
да полегна

те ми я взеха
а аз тъкмо я срещнах
шибаните капулети
нека т'ва бате не е
ромео и жулиета
ассам дориан
тя е лидия
и на моята ладия
перкоцетна се вози
триптонафтим
и ни е хубаво,
а сега ще ни разделят
...

дано не е завинаги
днес трябваше да е
прекрасен ден

13.01.18 г.

някои чувства

някои чувства,
бива да се изтриват
особено такива на агония
страх и параноя

привличай към себе си
единствено любов
страни от похот и обков
на въображението

големите приятели
са големи учители
но и тях трябва да изтриеш
когато те повлекът

изтриването е преживяване
меланхолията е красива
но миналото е ад
за настоящето

сив портрет

луд, разтичал се из улица
 избягал от 'панзера
разправял навред
че всичко му е в ред

благо се смее съдбата
на хилядите отражения
сянката на стар човек
портрет на сив нещастник
на мястото си овехтял
се разтупа
прахта изтупа
и на живота се врече

Там нейде някак са смее
запъхтян овчар
на безверието
отървал се на косъм от вълците
но селото било изядено
щото пак са слушали
кмета по радиото
докато поета с лютнята
е пял предупреждения
за разтуха
а получил единствено орпвержения
пред които таланта коленичи
надсмива се и подтичва
далеч от тази пасмина
неетична


ум on

От мен ще чуете да се откажа
Едва когато размазан на паважа
Изплюя последния си карамбол 

Предавам се едва когато
Сърцето сляпо
Настъпи търнокоп

И спирам бавно
Като на зарязване да трае най-отива 
Дали отчаян
Или опоен,
Ех любов,
Твойто име е жена.

проказа, гибел
отношение и презрение
празен гърч
и светли мечти
къмто светая светих
и по-тих
повече смисъл
по-малко шум
елевация
ум

faded

Допълвам си последната цигара
А небето застива
Слънцето пее своята приспивна песен
Часът е елегантно след шест

Вече е тъмно през деня,
Замислих се,
А утре връщаме часа!
Дръжте се!

Нима в естествен ход е той зле
Или такъв вече не остана 
В каква измама някои премрежват дни
И кучетата тъй красиво се разлайват

Детето го е страх да не остарее 
Но изпращайки слънцето то знае
Че изпраща цял един ден от живота си
Към нищото и непотребното, работейки

добре е

Добре ми е сега, 
дори бих казал прекрасно
Но трябваше да преживея 
нещо тъй ужасно
Депресивно и красиво
Някак тъй, меланхолично
Лично, холистично
Южно-американско
Северно - типично
По европейски, ала Източно
Почти поетично 

атлетично прескочих
през трапа на рапа
и предаността към перото
макар роб в обществото
аз към просветлението
дълг съм поел
поет да съм
и дълго да живея
да творя и да горя
от тук до края
и после още малко


худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...