31.01.18 г.

мога ли

мога ли да напиша за любовта
още нещо, пламтящо, красиво и горещо
когато сърцето ми е празно
дупка от куршум, дим и да ме няма

хора не се забравят
така както ми трябва
да измия паметта си в лета
и качвай се на самолета на щастието

нещастнико, колкото съм изгубил
поне още толкова мога
но дали ще живея отново с бога
дишайки цироза, анестезия

аз съм мъртво разстение
кактус в дъждовна гора
в сърцето ти смущение
в душата разрушение

а казват мога да градя
не само да троша
главата си в стената
на плача на любовта

мога ли
и има ли смисъл

24.01.18 г.

няма да ми липсваш

няма да ми липсваш,
с отсъствието ти почти свикнах
а толкова те обичам
но това у мен вече издиша

със тебе на самота обрекох се
заради тебе от любовта ни отрекох се
насила ще те забравя,
ако трябва имам услужлива памет

от мен каквото остане
душа, звук, музика пламък,
ще даря на човечеството
а те с мен к'вото искат да правят

ще си построя замък
и там сам ще се обеся
като камъка камъко чупи
чейнето ми се тресе от плач

спирам някъде тук
умря поредния играч
не, няма да ми липсваш
от утре дори за мен почиваш

к'во да правя ще измисля,
ако трябва наново ще се измисля,
ще се изнеса от любима София,
за да няма как да ме видиш

дори случайно на улицата
в един ден изгубих любов и човек любим
Любене прости ми
нека те утешат моите рими

прости ми, единствено с тебе тоа
разговор не проведох
просто съм изнежен
и от страхливец ставам смешен

любов 3.0

любовта е чувството в устата
което като наркотик
не можеш да сбъркаш
с хипнотик или обезболяващо

любовта е най-великия учител
и съветник, защото обичам
е по-силно от всичко
защото обичам

но докато намериш нещо
смислено по релсите на разсъдака
се появяват спомагателни колела
и грешки, дупки за изпадане
дъна за издълбаване
и душевни пукнатини

пука ни, да не кажа дори ни боли
когато любов умира
все едно един бъдещ човек
от двама бивши

някога ще пребъде
затуй чрез любовен пример
аз, поета, ще просветля
людете - обичайте, не друсайте
в карцера е скучно

от мен

от мен не спира да излиза
за теб и да изригва
вулкана Етна на таланта древния
енергията на красотата
нанизана като няколко причини
роден за това...

аз не мога да спра,
дори когато ми е зле,
римата тече и любов се лее е
безконечни количества
и качество невиждано

от мен за теб и още
малко по-напред с теб
ще сме много добре
сгушени един до друг
под небесата и чувствата
силни у нас ще бушуват
както сърцата ни
препускат през полето
на тщестлавието

23.01.18 г.

завършен 1.0

аз съм завършен продукт,
когато и да изчезна
ще се знае, че съм бил тук

макар да искам още да горя,
творя и работя за красотата
по света, ако утре ме нема

решил се е проблема,
защото друго не искам да бъда
освен себе си

ако ще туй да разбунва духове
и да събужда призраци
аз не държа да съм добре приет

единствено добре платен,
на поезията задължен,
от изкуство упоен

невъздържан,
недохранен
но пламтящ

пара и енергия ми трябват
и на никого нищичко
нема да спестя

пазя единствено
хората на любовта
това е моята фамилия

(verse/poem)

21.01.18 г.

стар съм

стар съм вече, бате
виждам грешки отдалече
дори труда не си правя
там, където няма да бъде отразен
затова вътрешния път
остана най-важния
в любовта като не върви
поне в творенето на такава
бива да се прекалява
с хора и чудовища
каквото излезе
пък дано проходи
онова малко човече
в теб прикрито
след поредния пристъп
на човечност...

и не искаш да чувстваш,
но без чувства за къде си?
перпендикулярно състояние
на духа и парадоксално
усещане за вселената
или всички грешат
или аз съм прав

20.01.18 г.

зима

и ето че още няколко дни
отминаха безшумно отмити
от отсъствието и самотата
дано си добре

не знам и не искам да
следя какво става
вън от моята глава
бъркотия, тинтява

ставам все по лишен
с дните и годините
стар, изсъхнал, обременен
непотребен и неупотребен

стремеж към съвършенство
съвършен падеж
към стремежество
и мъжество, купнеж

някой ден ще разбереш
какво за мен си означавала
ако изобщо
и дано си простиш

но избор прави всеки
и от избори страда
така растем
но защо чрез раздяла...

17.01.18 г.

цар

бъди вода
да потечем
по аналите на аристокрацията
като бохеми в чуждици и теми
преплетени по средата
на попрището жизнено
ние сме пеперуда
цвят лилав
смях голям
копеле не искам
в тоа живот
да остана сам
особено когато
тъкмо съм го опознал
и съм намерил някого
който не бих оставил
и съм весел
имам причина да дишам
и да раста...

:)

15.01.18 г.

среща и разлъка

дали искаш да се лишиш от любов
от която никой не бяга
или просто ти харесва да си нещастна
по-добре да караш по стария
утъпкан път, отколкото да биеш партина
за първи път по непознатите територии
на душата да се скиташ гола в снега
докато откриеш си душата
и отдадеш се на сърцето
защото ума е лош съветник

бебчо идва зима, всеки иска
в леглото си добър ответник
дали ти не повярва
или нямаше капацитета
аз сега съм натоварен с мисията
любовта си да измия в Лета
с две длета сърцето си
да изчегъртам
докато не изтече навън
всичката гореща кръв

how to love...
е как да живееш
наръчник най-добър за да успееш
от себе си най-доброто да изкараш
у другите добро да посееш
да просветлиш без да простееш
някой някъде да изгрееш
шибани капулети
кво разбират от любов
другите, ве, дейба

аз ще почакам и този път ще бъда търпелив
как лесно любовта се обърна в омраза
чак не вярвам на очите си
но вярвам на сърцето си и то ми казва
че много скоро тя отново ще е с мен
във вечната съблазaн защото,
никойнеможедатеспасиоттовакоетоискаш
ти искаш мен и много скоро пак ще ме поискаш
и гледай следващия път да е доживот
щото за по-малко от тва изобщо нема
да мръдна от вкъщи
прости, простено и аре да продължим
ако не можеш да преглътнеш шибаното си его
по-добре умри...

аз залагам главата си на гарота че в случая съм прав
не мож угаси туй що не гасне
тя сама ще се върне при своя цар
но след като веднъж уби ме без дори да ми простиш
как си мислиш, скъпа, любима, дали ще можеш
да си простиш
че си изпуснала, оставила на смърт най-верния
най-честния и откровения,
ебаси хейтъра...

вечно черногледия със сините очила
 и белите намерения към световното братство
изпъллнен с прозрения породени от прегрешения
и като цяло встъпление към почит към заколение
неподготвен, оня сломения, със дон кихотски
дървен шлем от съмения изгризан
от гризачите на съвестта, направо ридая
какво се случва със света
с човечността и може би любовта
ми дали ще пребъде
или трябва да мръдна
хората вече казват, че съм мръднал
а аз още съм тука
бате к'во се случва
несполука
дреме ми на махмурлука

14.01.18 г.

любов 2.0

кажи ми, любов,
ридаеш ли за мене,
тъй както моето сърце се пръска...

вярно, разтегнах го до безкрайност
и беше хубаво, за 24 часа,
след това ти реши да изчезнеш

липсвам ли ти, както ти спираш
дъха ми всеки път щом
помисля за тебе

обичаш ли ме
както аз ще те обичам
дорде съм жив

и т'ва последното
вече толкова незначимо
всичко е изгубено....

ще ми се да вярвам
и се моля т'ва да не е края
но от обичая на разделите
зная, че щом някой ме изтрие
вероятно съм напраивил нещо
достойно тъпо...

и тази вина трябва да понеса
макар все невинен в таа игра
всеки има някви карти
свялаш к'вото можеш
от тебе ми останаха
най-прекрасните спомени

сега как да ги сваля,
изгоря ритуално
с дрехите, които останаха
единствен остатък
че най-чистата красота
някога била тук
и аз реших да се направя
на най-огромния боклук.

няма да се дам...
или вече се дадох сам
какъв е смисъла да не се предавам
когато вече себе си не познавам
до вчера имах цел
днес пак проклятие
дали и кога ще свърши това
и как ще изглеждам..

най-ужасното чувство е
да поемаш въздух
в празни гърди

и да не знаеш кога ще спре да боли
и да не знаеш на какво да се надяваш
докато чакаш,
някой за теб мнението си да промени
нали всяко чудо за три дни

някои не са били обичани никога
други не знаят как да обичат
аз видях любовта и я оставих да си тръгне
защото обичам
а и все едно нещо можех да сторя
да спра безкрайната агония
по-добре мъртъв!
и ако трябва сам в гърба си ножа ще забия,
както вече тъй уродливо сторих
един последен грях...

аз не съм перфектен и безгрешен,
но ти реши, ще съм твоя цар
и безгрешен назначи ме
за лична охрана
и представи си аз заспах
и ти избяга

най-големия шок беше
да се събудя в празното легло

вторият най-голям шок е
да се събудя в празното легло
и да знам, че ще е празно

знаеш ли, преди да заспим ти казах
утре ще е прекрасен ден
от нас се искаше единствено да оцелеем

но ако връзката е толкос крехка и
при най-лекото подухване се разпада
то така да бъде, аз нямам грях

а и не мога да държа на човек,
който ме обвинява за себе си
дори да съм разочаровал

аз съм учител и винаги ще бъда,
просто някои уроци са по-трудни
и има само един начин да бъдат усвоени...

любов, не затваряй сърцето си
умът във случая е лош съветник
и твоя недодялан брат
но ти ще избереш семейството
пред бъдещото
и т'ва е нормално

неприятно за преглъщане
поредната грозна истина
че отново нямам за какво да живея
и този път може и наистина да увисна от някоя дърво
преатели
предупредени сте
не че ви пука или има значение
що е едно човешко падение?

нека си щастлива
вярвам за себе си най-доброто си решила
щом не включва мен - ок
но знай ти с другиго не можеш да бъдеш щастлива
защото проклятието на любовта действа така
че ти посочва единственият и след това
ако не му говориш или го игнорираш
то те игнорира докато изсъхнеш
може да си измислиш нещо по сметка
с някой чужденец
но помниш ли какво ми каза
за своите прекрасни 23 години?

аз съм решението
ти сама ще искаш да се върнеш
но ще има ли къде
дали ще съм още на тази планета
след 20 години
когато се научиш
да прощаваш
на себе си и на другите
и на това ли аз да те уча?
а уж чиста душа

кой при най-малкото предизвикателство първо се отказва от любовта?!
защото не мога да се контролирам когато съм с теб
не ти вярвам, прекалено си добър
бейбе, ти ме правеше такъв
сега ще ме направиш
най-лошия
и сигурно ще умра от свръх доза
в някоя канавка

ето, моите 27 пристигат
аз си отивам
изстивам
отново към живота и тегобата
дервишово семе
не ми дреме
че вече няма да обичам
няма да обичам, няма да обичам
много ще обичам
себе си и всичко свое
вече пак обичам

ХристиЯна

влюбих се
чисто като снега
бело като сънищата ми
петната от нощите
в които трипим
шибани психонавти
трябваше да ни заключа
тя избяга гола
в снега
куките я прибраха
и ме питаха
какво сме взели
бате, перкоцет
и кво ли още не
не знаем какво ни хаваща
какво ни пуска
музиката е шумна
kojey radical - kwame
което е васил левски
и аз съм апостола
на рапа и свободата

освобих я,
тя отлетя,
оставих я,
брат й ме преби като куче,
паднах до поредното
долу
и изкопах отдолу
още малко
да полегна

те ми я взеха
а аз тъкмо я срещнах
шибаните капулети
нека т'ва бате не е
ромео и жулиета
ассам дориан
тя е лидия
и на моята ладия
перкоцетна се вози
триптонафтим
и ни е хубаво,
а сега ще ни разделят
...

дано не е завинаги
днес трябваше да е
прекрасен ден

13.01.18 г.

някои чувства

някои чувства,
бива да се изтриват
особено такива на агония
страх и параноя

привличай към себе си
единствено любов
страни от похот и обков
на въображението

големите приятели
са големи учители
но и тях трябва да изтриеш
когато те повлекът

изтриването е преживяване
меланхолията е красива
но миналото е ад
за настоящето

сив портрет

луд, разтичал се из улица
 избягал от 'панзера
разправял навред
че всичко му е в ред

благо се смее съдбата
на хилядите отражения
сянката на стар човек
портрет на сив нещастник
на мястото си овехтял
се разтупа
прахта изтупа
и на живота се врече

Там нейде някак са смее
запъхтян овчар
на безверието
отървал се на косъм от вълците
но селото било изядено
щото пак са слушали
кмета по радиото
докато поета с лютнята
е пял предупреждения
за разтуха
а получил единствено орпвержения
пред които таланта коленичи
надсмива се и подтичва
далеч от тази пасмина
неетична


ум on

От мен ще чуете да се откажа
Едва когато размазан на паважа
Изплюя последния си карамбол 

Предавам се едва когато
Сърцето сляпо
Настъпи търнокоп

И спирам бавно
Като на зарязване да трае най-отива 
Дали отчаян
Или опоен,
Ех любов,
Твойто име е жена.

проказа, гибел
отношение и презрение
празен гърч
и светли мечти
къмто светая светих
и по-тих
повече смисъл
по-малко шум
елевация
ум

faded

Допълвам си последната цигара
А небето застива
Слънцето пее своята приспивна песен
Часът е елегантно след шест

Вече е тъмно през деня,
Замислих се,
А утре връщаме часа!
Дръжте се!

Нима в естествен ход е той зле
Или такъв вече не остана 
В каква измама някои премрежват дни
И кучетата тъй красиво се разлайват

Детето го е страх да не остарее 
Но изпращайки слънцето то знае
Че изпраща цял един ден от живота си
Към нищото и непотребното, работейки

добре е

Добре ми е сега, 
дори бих казал прекрасно
Но трябваше да преживея 
нещо тъй ужасно
Депресивно и красиво
Някак тъй, меланхолично
Лично, холистично
Южно-американско
Северно - типично
По европейски, ала Източно
Почти поетично 

атлетично прескочих
през трапа на рапа
и предаността към перото
макар роб в обществото
аз към просветлението
дълг съм поел
поет да съм
и дълго да живея
да творя и да горя
от тук до края
и после още малко


худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...