шепа цвете

понякога казват ми
ужасен си
но не познават
ужасът в главата

където чудовища
изнасилват света
and vice-versa
и накрая има нищо

нищета от души
се преплитат
и прививат
от кучешки колики

ще се лееш ли,
ще стръмиш ли,
уплашен ли си,
гориш ли
спиш ли
нещо си притихнал
дух издаде ли
или увяхна

ас

на хрис

emotions

разделен от страсти, халосания нещастник
още вярва на любовта и тя го води
 но на потъващ кораб, закичен с гирлянди
към земите където има панди... х2?


ассам си сам съм си ас няма други
аз съм етикетът с малки букви
който четеш на опаковката
съдържа следи от душа
от живот
и те горят в системата ти
ассам двигател с вътрешно горене
защото само от себе си и на себе си
се паля и ядосвам, но това е от керосинa
по-мощно и посредствеността ме кара да губя почва от
тази динамика да не сядам,
вече за кафе време нямам
смятам и така си ми е добре дупарата ме боли
до парата под пара и опарен боли ме фара
недохвален все сам съм се прехвалил
пооцапан с лайна тук-там
намират се и дупки по бронята
но кораба плува по небосвода
и т'ва е най-важното

препятствия винаги ще има
затова и тренирам упорито как
да не спирам независимо какво правя
макар да ми е най-добре когато спя,
ако изобщо заспя защото вече
ме държи и посред нощите, а и за
нея време искам да имам...

разделен от страсти, халосания нещастник
още вярва на любовта и тя го води но
на потъващ кораб, закичен с гирлянди
към земите където има панди... х2?

и после там, все си обещавам сам
но виждам ни със нея прегърнати
и обгърнати от пламака на страстта ни
неутоляваща жаждитени докато се
изгорим от топлината на телата си
собствени и гордо не полегнем
всеки на своята страна сам
не бива да се обляга
защото дори и в тъмата
ако имаш смелостта да протегнеш ръка
някой все ще ти се усмихне
и ще те дръпне от калта
но до там, от там насетне
пак си сам, но с някого, който
да бъде като буда пътя през реката да осветява
докато вървиш и потъваш си
но вярваш и не се давиш ти
докато даваш понякога с теб да се подиграват
дори когато не са прави, но знаеш,
сам не мож да си разсъдник и да съдиш,
другите и без т'ва си мислят к'вото щат

прекарвам много нечистота през своята плът
торов щит отворен на места от
последната зима, чак се чудя на
февруари къде са кокичетата,
слана ли обля младостта ни
или просто скочихме в големия бой
неподготвени и сега си перем гащите
насрани с гной
и все недоспали от таа и онаа буря
и страдали
и яли пердаха на съдбата
ние се запътваме задъхани
към следващото крушение
но не и без готово ляво круше

разпенен от страсти, прахосания нещастник
още вярвам на любовта и тя ме води но
на потъващ кораб, закичен с гирлянди
към земите където има панди... х3?

ако я обичаш, пусни я,
ако и тя те обича, ще те пусне
и така пуснати заедно ще ходите
некво заедно ще се пуснете

бийта е тука братленца за който иска да рапира на моите рими непотворими и непретворими - https://www.thaibeats.store/beat/emotions-g-eazy-type-beat-1108983

кош

от четири дни сънувам
същия кошмар
макар дните да се редуват
заседнъл съм мигар

в деня последния пропусна
но ме изплю като капут
употребен от отробата си
обезверен, но красив

като самодив, само че само
и за кратко, но беше необятно
тествах под/надсъзнанието си
върху човешки страхове

и аз като хауърд виждам чудовища
посред бял ден
моите приятели са котарака Иво
и другаря Панкопан

толкова е смешно,
че чак е покрусително и грустно
като неуместно изкуство
или слон в стъклариат

като пожарникар в парламента
в ноща на палежа
на ян палах;
без уплаха

ех, канелени кошмари
на сериозно ли да ви взема
или на половин цена,
ще се паза̀рим ли?

omnipotence

It feels like I’m fading in the well-known state of omnipotence.

I have the urge to oversee just about any event in person’s daytime.

It’s an obsession or it’s worst – mania. I do have history of deep depression

And manic states of mad outbursts sometimes not sleeping for days

Waking up naked in a foreign country somewhere wild

Somewhat wild to say the least of my lifestyle

But it’s all choices and I love them all. Truly

Madly, though, and deeply I go nuts over Christiania

She’s all I’ve ever been out and about, out loud.

She’s the goddess from my sincerest fears

But somehow I don’t fear her

This time I fear me

As I know what I become when obsessed with a beauty

Then and then only there’s no hope for my soul,

Yet I’m full of hope and prostate urges…

Dafuq’s going on, dude

I scream at myself when there’s nobody there to fight

I don’t lose, I only win though even when I’m

Half-way fucked-up, naked on a poker table

Will I be able to control it this time,

Or it will take the best out of me

One last time or one more time with feeling

My feels are fleeting

In the romance, I’m needing

But missing her so badly                                                                                                             

I might do some stupid shit

Just to get noticed

Bloody attention whore

Attention revolutionary

 I don’t want to look scary

But scarcely I pass for a regular Joe

Especially with my Dali’s stache

….

Damn I broke another heart

With my next move

I can only go right

Go far, go deep, into the light

And straight into the abyss

против

когато съдбата изкристализира
на повърхността противоречие
извлечение от умствена прозрачност
съкращение на процеса на лечение

до пълно лунно затъмнение
с лилави отенъци
аз и моите кошмари,
нощи изпълнени с безсъници

а сънищата говорят ми страшна
паст ме чака зад зеления храст
и когато оставя го за дори за час
аз чувствам как нещо в мене гасне

у нас винаги има още
винаги вдигнате още от снощи
или от миналата година
бате вече имам бели петна

и то не причинени от полов акт
а факт кисел който леко смущава
понякога сутрин доста ми прилушава
но все някога и това ще забравя