худ

втренчен кит нагоре, аз или той
сгърчен вид, роден в обор без бой
очовечен, напит по еН безброй
обречен на бит, смирен отбой
загадъчен, мит, безкраен завой
апатичен, свит, наивен войн
вечен и крит, народен герой
критичен, убит, черен но свой
подучен, изпит в гнусен застой
ограничен зад зид, изваден от строй
педантичен, промит, обожествен мой
славен, на почит, безимен ной

несигурност

в ден на вълнение
как да взема решение?
аха на планина,
градушка смля крехката душа!
увяхва моето безсмъртие
приближих се отново до мъртвите
и без покритие, но в прикритие
рицин ме мори, смърт ала събитие,
с осквернена кръв - прелитие

в тяло немощно, човешко,
спасяват пилигрим с насмешка

но уви, плачат очите ли,
хайде бе, лечители,
райска газ, ще летите ли?
кои са моите оценители,
очила, розово, оцветители
тези славни възлюбители,
духопенливи потребители
на богоспуснати подсладители

гласове дерем, карпе дием
очи мием и крадем, само да бием
все за смет без късмет, нека се свием
на отчет за кадем, без проблем
ще починем когато умрем!

 приживе седирани
планини повдигаме,
на прибираме очи подмиваме,
но поркив не се побираме;
кой говори за разбиране,
ний връз рани уринираме

гноми злобни, прокобни и роби
машини с изтъпени окови
след залък досущ голи охлюви

дори отвъд пет океана,
но и там не спират със спама

аз кой път да хвана?
кажи ми бе, мама,
как да остана
за едната прехрана!

тук, където съм луд непрестанно
а хищни са други, жадно-жадно
нарамили агънце, гладно, стадно
но нали, миналото е славно

аз, сър типичен,
аз, сър лаконичен,
образ атлетичен, безграничен,
отличително безличен
тъй приличен, ил различен

гледам се с едно неразбиране,
подозирам се по подразбиране
презирайки, ще се откопча
истината ми е ледено копче
изпуснах го, айахуаска,
газиран тирбушон, чибурашка
дим ме няма от грустната схватка

сцена преокрасена,
с цена прекроен е харема
и я камилата, я цигуларя,
яма е силата на брадваря
няма го пилата, ни дърворезбаря

пред палата кой е палача,
дайте му погача, пред него ще плача
хайде, да грачим, аз последен скачам

понякога оставам и си отварям устата
казват изоставам, основно във главата
не се противопоставям,  ни си търся правата
накрая се прекланям и люти ми на душата

преглъщам, повръщам
задръстен, нечевръст
мръсен, изпълзял от пръст
но покръстен, слязъл от кръст
леко навъсен
себеомърсен
мързелив
тъпозлив
погрозняващ
неприщяващ
пропиляващ
отегчен

докога

ден с ден не си прилича:
     аз ли станах безличен
     някога бил ли съм отличен
     кога станах неприличен

кой точно крив път да хвана
     има ли място без измама
     там с какво да се захвана
     някога ще бъдем ли двама

мога ли да бъда не сам
     дори когато не съм
     може ли да не е сън
     ще се будя ли навън

не бива повече така
    как се отрича тъга
    да бъдеш прозрачен, река
    мога ли да потека

be 2

да бъда ли твой глас,
музо на струните
и душа, когато издишаш
от грубите и недодялани
послания на времето,
тъй временни,
досущ като бремето,
което, носейки въздигаме,
снишавайки се ни убива,
докато умуваме и се вслушваме
и все недочуваме...

никога няма да бъда готов,
дори не помня собствените си
правила за хубав живот,
и що нося в себе си,
ме съмнява понякога,
дали разбирам,
или то повече от мен
всячески, повсякога;
гледайки за сигнал,
дали не подавам такъв
и дали да не повярвам
още на срещнатия пръв,
докато времето спре и после пак,
магически,
се завърти,
ден до пладне,
нощ с нощ се обричат
една на липсващата
и другата на последната

нещо някъде там присветна,
посъветва ме да прогледна;
защо отново не виждам
по-далеко от носа си и какво ме спира
да спася сина си,
грозни и той в мене скача
на сина си палача,
и какво ако плача?
и какво ако не?
въпросът никога Е,

там е слънцето,
там е морето,
там е планината
тук ти е сърцето
къде си, когато бие най-силно?

...убий детето

бъди

бъди каквото ти харесва
не заслужаваш по-малко
другото е безинтересно

нима не пробва, без това
достатъчно останало,
да те остави...

какво намираш
в празнотата
на съвременните идеали
фридриховите скрижали?

нима не носиш
болка и страдание
и нима не искаш
любов и състрадание

дари ни със себе си
излей се в нещо
което да обичаш
и нека те понесе

излез, слънце бъди,
дори да не знаеш защо,
просто свети

опит

в опит да мисля, умирам
в опит да горя, изгарям
в опит да творя, убивам
в опит да дишам, издишам

в опит да пиша, обмислям
опитвам да пия, алергичен
опитвам да помогна, лаконично
гледам да не изглеждам, песимистично

в опит да обичам, останах сам
в опит да приличам - безлик съм
единствен опит за летене,
остана и сега пропускам,
но идва време
и да се държа, уморен съм,
затова и може да се пусна

живи

живот
изпълнен с вретена
бодливи и ситуации
стихийни разрухи

през деня рушим
вечер пушим
сутрин се разтърсваме
безконечно продължение

дали тектонски плочи
ще се търкат
или ние ще мъркаме
срещу естественото движение

няма смисъл
никога не е имало
в началото е имало мисъл
другото го знаем, минало

ние сме архитектите,
но някои ни мързи
да си изперем чехлите
да правим добрини

ала що има там
ако не по-малко свян
малко тахан с прекрасност
и за цвят, човешка сладост

бърза поема

музиката резонира
ритъмът е навсякъде
в колелата на колите
в устите на хората

звуци се пресичат
сливат се и става
симфония, идваща от сърце
и въображение

снушението е душевно
задоволяване на прищявки
а музиката е там
и си търси диригент

не е нужно
да си съвършен
трябва просто
да слушаш

изумен,
вглъбен
дишащ
прероден

на Л.

шепа цвете

понякога казват ми
ужасен си
но не познават
ужасът в главата

където чудовища
изнасилват света
and vice-versa
и накрая има нищо

нищета от души
се преплитат
и прививат
от кучешки колики

ще се лееш ли,
ще стръмиш ли,
уплашен ли си,
гориш ли
спиш ли
нещо си притихнал
дух издаде ли
или увяхна

ас

на хрис

emotions

разделен от страсти, халосания нещастник
още вярва на любовта и тя го води
 но на потъващ кораб, закичен с гирлянди
към земите където има панди... х2?


ассам си сам съм си ас няма други
аз съм етикетът с малки букви
който четеш на опаковката
съдържа следи от душа
от живот
и те горят в системата ти
ассам двигател с вътрешно горене
защото само от себе си и на себе си
се паля и ядосвам, но това е от керосинa
по-мощно и посредствеността ме кара да губя почва от
тази динамика да не сядам,
вече за кафе време нямам
смятам и така си ми е добре дупарата ме боли
до парата под пара и опарен боли ме фара
недохвален все сам съм се прехвалил
пооцапан с лайна тук-там
намират се и дупки по бронята
но кораба плува по небосвода
и т'ва е най-важното

препятствия винаги ще има
затова и тренирам упорито как
да не спирам независимо какво правя
макар да ми е най-добре когато спя,
ако изобщо заспя защото вече
ме държи и посред нощите, а и за
нея време искам да имам...

разделен от страсти, халосания нещастник
още вярва на любовта и тя го води но
на потъващ кораб, закичен с гирлянди
към земите където има панди... х2?

и после там, все си обещавам сам
но виждам ни със нея прегърнати
и обгърнати от пламака на страстта ни
неутоляваща жаждитени докато се
изгорим от топлината на телата си
собствени и гордо не полегнем
всеки на своята страна сам
не бива да се обляга
защото дори и в тъмата
ако имаш смелостта да протегнеш ръка
някой все ще ти се усмихне
и ще те дръпне от калта
но до там, от там насетне
пак си сам, но с някого, който
да бъде като буда пътя през реката да осветява
докато вървиш и потъваш си
но вярваш и не се давиш ти
докато даваш понякога с теб да се подиграват
дори когато не са прави, но знаеш,
сам не мож да си разсъдник и да съдиш,
другите и без т'ва си мислят к'вото щат

прекарвам много нечистота през своята плът
торов щит отворен на места от
последната зима, чак се чудя на
февруари къде са кокичетата,
слана ли обля младостта ни
или просто скочихме в големия бой
неподготвени и сега си перем гащите
насрани с гной
и все недоспали от таа и онаа буря
и страдали
и яли пердаха на съдбата
ние се запътваме задъхани
към следващото крушение
но не и без готово ляво круше

разпенен от страсти, прахосания нещастник
още вярвам на любовта и тя ме води но
на потъващ кораб, закичен с гирлянди
към земите където има панди... х3?

ако я обичаш, пусни я,
ако и тя те обича, ще те пусне
и така пуснати заедно ще ходите
некво заедно ще се пуснете

бийта е тука братленца за който иска да рапира на моите рими непотворими и непретворими - https://www.thaibeats.store/beat/emotions-g-eazy-type-beat-1108983

кош

от четири дни сънувам
същия кошмар
макар дните да се редуват
заседнъл съм мигар

в деня последния пропусна
но ме изплю като капут
употребен от отробата си
обезверен, но красив

като самодив, само че само
и за кратко, но беше необятно
тествах под/надсъзнанието си
върху човешки страхове

и аз като хауърд виждам чудовища
посред бял ден
моите приятели са котарака Иво
и другаря Панкопан

толкова е смешно,
че чак е покрусително и грустно
като неуместно изкуство
или слон в стъклариат

като пожарникар в парламента
в ноща на палежа
на ян палах;
без уплаха

ех, канелени кошмари
на сериозно ли да ви взема
или на половин цена,
ще се паза̀рим ли?