гсджафд

някога или никога, в далечината на спомена, изражението не се менеше. някога или сега, в отчаянието на погледа, тъпотата не се четеше. ако с мисълта преспеше, с корема преядеше, може би да пукне щеше, но се увлече и да пръцне понечи. на това огромно негово усилие нямаше кой да попречи. само образи с вежливо уважение, трепнат от напрежение и изпитват фалш. аз това съм. фалш. това давам, това получавам, това мразя, това ме убива. аз, себе си. няма други в моето уравнение на уединение и уеднаквение и увековечение, презрение и почитание към мъртви духове. или приказки. поради липса на научно доказателство, думите ми се третират като предателство, аз извършвам акт на посегателство, към себе си, за да мина през мене си, без да загубя отречената ми по рождение правота. представа да си нямам, порицават ме, лъжа, убеждават ме, бия се, побеждават ме. безсилен съм, спасявам се. нежелан съм, оправям се. потиснат от сметкаджии, скатавам се. няма. избяга. кой си ти да питаш къде е този, когото не познаваш, когото мислиш за луд. и защо. глупостта право не дава, но право създава. аз се опитвам да се отменя по рождение. изтича ми паспорта, има ли значение. кой трябва да каже аз кой съм. стига ми да ми казват какво съм без да искам или знам. защото нещото прилича на друго нещо, което някой е написал в книга. няма, стига. спри, заспи, умри. ще се говори после, когато е късно, за отношението, което е било мръсно. но навреме се преглъща и у дома се повръща, където е тихо и няма кой да ти се кара. където сърбаш попара, от себе си създадена отвара, да те поддържа жив, макар да няма причина.

Отвъд избор

Избирането единствено ограничава всеки последващ избор. Отлагането дава хиляди бъдещи възможности, но настоящето е по-празно от музей на капитализма*. Но все човек си мисли, че има избор. Това е абсолютно погрешно схвашане. Нима при влизане в супермаркет имаме избор? Или избираме от това, което вече, предварително е селектирано и поставено на определени за целта места, от определени за целта хора. Ако човек има избор, би било възможно, на практика, човек да си купи айфон без да плаща за него, защото би избрал така, без значение дали айфон е произведен - защото това отново е отвъд избора на желаещия да закупи айфон - но тогава, ще знае ли купувача какво иска да купи? Когато отиваме на избори, нима не гласуваме за партии, които вече са избрали да участват в тези избори, с хора, които вече са избрали да попълнят тези партии? Т.е. преди нашият избор друг избор се е случил, който да предостави на нас избор, за да може ние да изберем. Но избор ли е това реално, когато си избираме от менюто и нищо повече? Тогава въпросът е, кой е направил първия избор, от който всичко е последвало? Който и да ви отговоря на този въпрос, не го слушайте. Този въпрос няма отговор. Следите са толкова добре покрити, че човек и вечно да е живял, пак не се знае дали нещо се знае изобщо или се знае нищо. Да речем, че речта, словото, са избор...човек сам избира какво да каже! Нима не избираме от езици, които вече съществуват или от думи, които самите ние не сме изобретили за целта изразяване, но дори и да сме ги изобретили, не са ли те в рамка на даден език, който го е имало и преди нас? Всичко, което съществува, е на базата на нещо, което е съшествувало преди това. Всеки избор, до някаква степен, е предопределен, защото ние, като хора, виждаме само това, което е възможно и респективно избираме от това, което може да бъде избрано. Едва ли преди 1000 години някой би избрал да лети до луната - а дори и да е избрал, той просто е дал началото на един процес, на който процес е отнело, има-няма още толкова години. В наши дни хората вече избират дали да са мъже, жени или нещо различно - трети пол, който не е ясно точно какъв е, и точно това му е идеята. Може би, след още няколко години, ще избираме дали да се родим? Тогава, може би, човек би имал избор. Ако някой го попита преди да се роди, дали иска да се роди или не. Но това е отвъд възможното. Т.е. отвъд избора. Сега някой би се зачудил, ако това е така и авторът на този текст е прав, тогава какво да правим? Ако някой наистина се е зачудил това, то аз бих бил щастлив. Това зачудване е началото на прелюбопитни мисли. Но аз предлагам нищо. Аз не съм политик с глупости за предлагане. Аз предлагам на всеки да хване своя ментален път в ръце и да не го изпуска. Менталността, мисълта, изисква храбри бойци през дни, когато всичко ни се предлага на готово и никой не се замисля какво консумира, било то яйца или 30 сиви нюанса. Исторически погледнато, това, което мислещите хора са правили, те са поели ситуацията каквото е - т.е. съвкопността от всички направени избори някога, - и са я трансформирали по образ и подобие, т.е. направили са избор на базата на милиарди избори и са избрали себе си. Аз отивам отвъд избора избирайки нищо. Довиждане.






*Такова животно няма.

шматки

Шум се вдига,
за няма нищо!
Говорят за него,
а Той си отишъл!

Тръгнал, някога,
на път.
Прогонен,
взел си слава за изпът.

И одумват го,
млади и стари.
Кой, кой
където свари.

А не чуват,
че го няма.
Че бълнуват,
от устата пяна.
Страх от призрак
вражда от сянка.

Дори тя,
от стомана пада.
Пред нея,
само свада.

Победихме, викат,
а не виждат.
Той се е нагледал,
сам си е отишъл.

то се не знае

Която църква преподава кротост, тя е господар на злото. Който казва моля извинете мойта скромна личност, той крещи от неприличност. Вика да не те обидя, оня дето не е предпазлив. Мие си ръцете сам мръсника, чистият сапун не ще да бара - па защо, боли го фара. Войната учи само ни на простотия, щот едни се бият, друг умира. Телевизорът да се обяснява не спира, сякаш е виновен, а умът му нищо не побира. Не подбира и тос що в книжарница отива "да огледа" - или знаеш що четеш, или глава върти посока слънце слънчогледа. Там където трябва личност, няма място за тълпа - а тълпи се всеки да е някой, макар и да не знаят как. Вика ми огледай се, оня що мене гледа, нима съм сляп за вас, господа прости говеда? Аз, който от себе си далеко по не гледам, взема ли да се огледам, може и да прогледам, и тогаз как ще се поддържам сляп? Няма да ми стига ни хляб, ни постеля, ни паница, ни повеля.
А къркори, та се не трай, коремът. Пак е време нещичко да смеля. Щом се сещам, значи, дишам, далеч е още, не съм се аз отписал - оня, дето акта си за раждане сам е подписъл - него диря. Който знае де е, да сигнализира. Номерът за връзка е прекъснат. Пичът с брадата е обръснат. Няма вече кой да казва "Ти нагоре, ти надоле". Едните да вървят при другите - там дето хора се тълпят - да разберат що става. Другите... на майната си да вървят.

уей

В мивката скочи черен заек, или падна, виждам само едното му ухо. Чуваме ли се, другото пространство, или пак сме разделени поради липса на вдъхновение. Усещам как си подава едното око, за да надникне, и пак се скрива, сякаш има смисъл - черен заек в бяла мивка. Дали може да си пусне водата сам? Човекът е измислил езерото, мисли си заека. Заекът може и да е банан. Въпрос на гледище. Разлива се мръсно черна течност в бяла чаша. Черен мрак се сипе в ранния следобед, а държавата се води бяла. Черен лаптоп с бял дисплей. Черни букви на бял лист. Черен телефон върху бяла карта на тускланд. Черен дим в бял пневмон. Единствено звукът се изнизва незабелязан поради липсата на палитра. И изобщо, не мре ли цветът с настъпването на зимата?

пркллчн

Аз не съм съгласен. Съгласно несъгласността ми, изпитвам нетърпимост към общо съгласие. Намирам го за пошло. Не вярвам, че индивиди могат да споделят общи ценности, които да изместят индивидуалността у всеки за сметка на отстъпчивост, примирение и, да речем, общо благодентсвие. Като несъгласен бих желал да бъда оставен на мира от общество и обществени нрави или поне да не бъда притискан да намирам общоприети ценности за ценни. Бих желал когато изразя мнение, то да бъде атакувано логически, а не заклеймявано за грешно или глупаво, защото не е в съотстветствие с общоприети норми или защото няма научни доказателства. На базата на нещо, което отказвам да разбера, не желая да ми бъде обяснявано че не разбирам. И т.н. Аз съм приел жертвата да спазвам част от общия морален код на човечеството и неговите божии заповеди, до толкова до колкото това не в разрез с моят личен морален код. Аз искам да съм човек, а не хора. Индивид, а не бройка, пореден единен граждански номер. Желая този номер да не минава. Да избирам количеството участие в обществото и да контролирам намесата в личното ми пространство, което на практика почти не съществува. Бих искал да мога да дам живот на идеи, които да не бъдат репресирани. И т.н. Не желая да чувам "няма как", "така стоят нещата", "нищо не може да се направи", etc. Желая и на никого да не му пука за мен без основателна причина, която да не е базирана на обществения морален код. Желая да имам правото да не съм гражданин на нито една държава и същевременно да мога да пътувам свободно с неутрални документи. Ако някой ме пита, бих желал дори да имам правото да избера дали да се родя или не.

отделение

Хората винаги могат да се разделят на две. Такива, които чрез действията си се опитват да достигнат до други, и такива, които се опитват да достигнат до себе си. Едното гонение не изключва другото. Те са пряко свързани. Проста диалектика обяснява едното чрез другото. И така нататък. Победител е този, който не мисли, че някой губи. Липсата на надпревара също е вид амбиция. Да устоиш на предизвикателството (и) да не се занимаваш. Ясно е, че ако дори една подправка липсва, колкото и минималистична да е, ястието е коренно различно. Оттам и делението. Не че го обяснявам с липси. Липсва ми мотивацията за обяснение. Все се намира някой да каже, че словото не е дар, а упражнение. За съжаление, аз често се препространствам  в друго измерение.

дзън-дзвън

Забавно е как стават разминавания, еднаква интенция, различни представи. Очаквания и отпадъци, предразсъдъци и безпорядъци. Мисли колкото искаш, аз чакам ти не идваш. И все така приятелю с теб назад вървим, питаш докога, докато се разделим. Ако не проработи ще опитам нещо друго. Познай. Не знаеш. Голямо ще е чудо. Да отгатне човек мислите на другия иска, да направи впечатление- би се подрискал. Накрая все разочарование се всява, всички заминават, сам един остава. Другия полека спира да го/се засяга. Сменят се държави и представи, главния герой с думите не се научи да борави. Пее песен, но е пелтек. Иначе изглежда хубав човек. Не мерси. Усмихваш ми се само ако и аз ти се усмихна, ако аз не отвърна, твоята усмивка притихва. На базата на обратната връзка се базира само дамска логика чевръста. Харесвам тези, които са еднакви, независимо как и с какво им се отвръща. Това исках да кажа. Човек бива да бъде непоклатим, с каквото и да го мериш. Всяко сътресение трябва да идва отвътре, не отвън.

карта

Усмивка, която не разбирам, ме преследва. Досущ като чувство за вина, с незнание облято. Прогонен съм чрез духовете на страстта. Да се завърна там, където сам нарекох се изгнаник. Измамник съм пред себе си, защото се прекрачвам и настъпвам постоянно. Личност в мен се изпарява, но духа вятър на подмяна. Усещам, как непрестанно, късат се от мен парченца, оставям ги. Към вечното завръщане. Да се успокоиш е почти като да бъдеш, велика техника, която не умея. Спокоен съм, уви, вехтея и глупея, на свобода - в страната на щастливци първи в света. И гледам към звездите с дъх замаян, сякаш нямам друго какво да правя, и си мечтая, все едно мога, как душата ми излиза да се разходи, а аз, машината, оставам да се тровя.

Крууу

Гледат ме как страдам с нещо, което обичам. Моето лично удоволствие ги кара да искат да ми помогнат. Аз отказвам чрез размяна на думи, в прегрешение срещу себе си, да успокоя помощопредавателите. Говна. Но как да си нещо различно от това,  с което те хранят и захранват, околните. Своят глад ще разпростра навсякъде, поне докато се научат. Моето образование за тях е "но защо някой би направил това". Интригуващо е, всъщност, как в отворенитре, модерни глави, няма грам пространство за очевидни новости. Всичко е заучено и в това е отвореността. Инстанто поведение. Заеби.

копче натисни

Знам единствено защо се случва. Въпроси. Какво се говори. Какво не се казва. Отвътре нещо се изменя. Липсва подобрение, особено сега, когато е самотно. Няма даже кой да се обади. Глупост след глупост. Но да се мрази, не бива, на грозния красиво нешо не отива. Отивам си и се отмивам. Какво се прави когато сърцето спира. Някой трябва да знае. Няма смисъл да се участва. Прекалено много губещи. И се погубваме, вечер подир вечер, спомени коприна, опияняваша картина, импресия, време е з а малко депресия.