4.02.18 г.

omnipotence

It feels like I’m fading in the well-known state of omnipotence.
I have the urge to oversee just about any event in person’s daytime.
It’s an obsession or it’s worst – mania. I do have history of deep depression
And manic states of mad outbursts sometimes not sleeping for days
Waking up naked in a foreign country somewhere wild
Somewhat wild to say the least of my lifestyle
But it’s all choices and I love them all. Truly
Madly, though, and deeply I go nuts over Christiania
She’s all I’ve ever been out and about, out loud.
She’s the goddess from my sincerest fears
But somehow I don’t fear her
This time I fear me
As I know what I become when obsessed with a beauty
Then and then only there’s no hope for my soul,
Yet I’m full of hope and prostate urges…
Dafuq’s going on, dude
I scream at myself when there’s nobody there to fight
I don’t lose, I only win though even when I’m
Half-way fucked-up, naked on a poker table

Will I be able to control it this time,
Or it will take the best out of me
One last time or one more time with feeling
My feels are fleeting
In the romance, I’m needing
But missing her so badly                                                                                                             
I might do some stupid shit
Just to get noticed
Bloody attention whore
Attention revolutionary
 I don’t want to look scary
But scarcely I pass for a regular Joe
Especially with my Dali’s stache
….
Damn I broke another heart
With my next move
I can only go right
Go far, go deep, into the light

And straight into the abyss

1.02.18 г.

против

когато съдбата изкристализира
на повърхността противоречие
извлечение от умствена прозрачност
съкращение на процеса на лечение

до пълно лунно затъмнение
с лилави отенъци
аз и моите кошмари,
нощи изпълнени с безсъници

а сънищата говорят ми страшна
паст ме чака зад зеления храст
и когато оставя го за дори за час
аз чувствам как нещо в мене гасне

у нас винаги има още
винаги вдигнате още от снощи
или от миналата година
бате вече имам бели петна

и то не причинени от полов акт
а факт кисел който леко смущава
понякога сутрин доста ми прилушава
но все някога и това ще забравя

31.01.18 г.

мога ли

мога ли да напиша за любовта
още нещо, пламтящо, красиво и горещо
когато сърцето ми е празно
дупка от куршум, дим и да ме няма

хора не се забравят
така както ми трябва
да измия паметта си в лета
и качвай се на самолета на щастието

нещастнико, колкото съм изгубил
поне още толкова мога
но дали ще живея отново с бога
дишайки цироза, анестезия

аз съм мъртво разстение
кактус в дъждовна гора
в сърцето ти смущение
в душата разрушение

а казват мога да градя
не само да троша
главата си в стената
на плача на любовта

мога ли
и има ли смисъл

24.01.18 г.

няма да ми липсваш

няма да ми липсваш,
с отсъствието ти почти свикнах
а толкова те обичам
но това у мен вече издиша

със тебе на самота обрекох се
заради тебе от любовта ни отрекох се
насила ще те забравя,
ако трябва имам услужлива памет

от мен каквото остане
душа, звук, музика пламък,
ще даря на човечеството
а те с мен к'вото искат да правят

ще си построя замък
и там сам ще се обеся
като камъка камъко чупи
чейнето ми се тресе от плач

спирам някъде тук
умря поредния играч
не, няма да ми липсваш
от утре дори за мен почиваш

к'во да правя ще измисля,
ако трябва наново ще се измисля,
ще се изнеса от любима София,
за да няма как да ме видиш

дори случайно на улицата
в един ден изгубих любов и човек любим
Любене прости ми
нека те утешат моите рими

прости ми, единствено с тебе тоа
разговор не проведох
просто съм изнежен
и от страхливец ставам смешен

любов 3.0

любовта е чувството в устата
което като наркотик
не можеш да сбъркаш
с хипнотик или обезболяващо

любовта е най-великия учител
и съветник, защото обичам
е по-силно от всичко
защото обичам

но докато намериш нещо
смислено по релсите на разсъдака
се появяват спомагателни колела
и грешки, дупки за изпадане
дъна за издълбаване
и душевни пукнатини

пука ни, да не кажа дори ни боли
когато любов умира
все едно един бъдещ човек
от двама бивши

някога ще пребъде
затуй чрез любовен пример
аз, поета, ще просветля
людете - обичайте, не друсайте
в карцера е скучно

от мен

от мен не спира да излиза
за теб и да изригва
вулкана Етна на таланта древния
енергията на красотата
нанизана като няколко причини
роден за това...

аз не мога да спра,
дори когато ми е зле,
римата тече и любов се лее е
безконечни количества
и качество невиждано

от мен за теб и още
малко по-напред с теб
ще сме много добре
сгушени един до друг
под небесата и чувствата
силни у нас ще бушуват
както сърцата ни
препускат през полето
на тщестлавието

23.01.18 г.

завършен 1.0

аз съм завършен продукт,
когато и да изчезна
ще се знае, че съм бил тук

макар да искам още да горя,
творя и работя за красотата
по света, ако утре ме нема

решил се е проблема,
защото друго не искам да бъда
освен себе си

ако ще туй да разбунва духове
и да събужда призраци
аз не държа да съм добре приет

единствено добре платен,
на поезията задължен,
от изкуство упоен

невъздържан,
недохранен
но пламтящ

пара и енергия ми трябват
и на никого нищичко
нема да спестя

пазя единствено
хората на любовта
това е моята фамилия

(verse/poem)

21.01.18 г.

стар съм

стар съм вече, бате
виждам грешки отдалече
дори труда не си правя
там, където няма да бъде отразен
затова вътрешния път
остана най-важния
в любовта като не върви
поне в творенето на такава
бива да се прекалява
с хора и чудовища
каквото излезе
пък дано проходи
онова малко човече
в теб прикрито
след поредния пристъп
на човечност...

и не искаш да чувстваш,
но без чувства за къде си?
перпендикулярно състояние
на духа и парадоксално
усещане за вселената
или всички грешат
или аз съм прав

20.01.18 г.

зима

и ето че още няколко дни
отминаха безшумно отмити
от отсъствието и самотата
дано си добре

не знам и не искам да
следя какво става
вън от моята глава
бъркотия, тинтява

ставам все по лишен
с дните и годините
стар, изсъхнал, обременен
непотребен и неупотребен

стремеж към съвършенство
съвършен падеж
към стремежество
и мъжество, купнеж

някой ден ще разбереш
какво за мен си означавала
ако изобщо
и дано си простиш

но избор прави всеки
и от избори страда
така растем
но защо чрез раздяла...

17.01.18 г.

цар

бъди вода
да потечем
по аналите на аристокрацията
като бохеми в чуждици и теми
преплетени по средата
на попрището жизнено
ние сме пеперуда
цвят лилав
смях голям
копеле не искам
в тоа живот
да остана сам
особено когато
тъкмо съм го опознал
и съм намерил някого
който не бих оставил
и съм весел
имам причина да дишам
и да раста...

:)

15.01.18 г.

среща и разлъка

дали искаш да се лишиш от любов
от която никой не бяга
или просто ти харесва да си нещастна
по-добре да караш по стария
утъпкан път, отколкото да биеш партина
за първи път по непознатите територии
на душата да се скиташ гола в снега
докато откриеш си душата
и отдадеш се на сърцето
защото ума е лош съветник

бебчо идва зима, всеки иска
в леглото си добър ответник
дали ти не повярва
или нямаше капацитета
аз сега съм натоварен с мисията
любовта си да измия в Лета
с две длета сърцето си
да изчегъртам
докато не изтече навън
всичката гореща кръв

how to love...
е как да живееш
наръчник най-добър за да успееш
от себе си най-доброто да изкараш
у другите добро да посееш
да просветлиш без да простееш
някой някъде да изгрееш
шибани капулети
кво разбират от любов
другите, ве, дейба

аз ще почакам и този път ще бъда търпелив
как лесно любовта се обърна в омраза
чак не вярвам на очите си
но вярвам на сърцето си и то ми казва
че много скоро тя отново ще е с мен
във вечната съблазaн защото,
никойнеможедатеспасиоттовакоетоискаш
ти искаш мен и много скоро пак ще ме поискаш
и гледай следващия път да е доживот
щото за по-малко от тва изобщо нема
да мръдна от вкъщи
прости, простено и аре да продължим
ако не можеш да преглътнеш шибаното си его
по-добре умри...

аз залагам главата си на гарота че в случая съм прав
не мож угаси туй що не гасне
тя сама ще се върне при своя цар
но след като веднъж уби ме без дори да ми простиш
как си мислиш, скъпа, любима, дали ще можеш
да си простиш
че си изпуснала, оставила на смърт най-верния
най-честния и откровения,
ебаси хейтъра...

вечно черногледия със сините очила
 и белите намерения към световното братство
изпъллнен с прозрения породени от прегрешения
и като цяло встъпление към почит към заколение
неподготвен, оня сломения, със дон кихотски
дървен шлем от съмения изгризан
от гризачите на съвестта, направо ридая
какво се случва със света
с човечността и може би любовта
ми дали ще пребъде
или трябва да мръдна
хората вече казват, че съм мръднал
а аз още съм тука
бате к'во се случва
несполука
дреме ми на махмурлука

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...