Post Code :
OCC 1DN
Това интервю е аматьорско, но държа всички права над него.
За да използвате откъси от него, първо трябва да се свържете с мен - doobrin@gmail.com
Публикувам го в чест на моя нов приятел, с който се запознах
наскоро. В момента той може и да е в ареста, защото вчера властите премахнаха
лагера на мирно протестиращите хора на площада Сейнт Пол в централен Лондон.
Думата е една – демокрация. Докато Сирия и другите държави от арабската пролет
се борят за демокрация, ние държим ръждясалите й оръжия в ръцете си. (и се
чудим как да се отървем)
Интервюто бе проведено, докато още имаше палатков лагер…
The Protester
(Time с тяхната личност на годината ще ме прощават)
Влязох в палатката ИНФО тент. Вътре имаше един човек, който
се усмихна много чаровно, въпреки болно зачервените му очи и изписаната по
лицето му преумора. Попитах дали мога да
задам няколко въпроса и се извиних за лошия си английски. Тъй като съм
протестант по душа, но не и по религиозни убеждения, нямаше как да не бъда
личностно заинтересован от развитието на това „интервю”.
Д. – Как бихте описали живота наоколо от гледната точка на
протестиращ, на човек, който живее в палатка насред централен Лондон?
П. – Не е лесен. Живота тук не е лесен. Запознати ли сте с
нашата цел, с целта на Occupy
London?
Д. – Да, наясно съм. Може да се каже, че съм един вид
подкрепящ, мислено протестирам с Вас.
П. – Значи знаете. (пауза) Ами както виждате, тук има
всякакъв вид хора по улицата : лоши, добри, пияници, бездомници, костюмари, ние
сме отворени към всички. Всеки е добре дошъл да се включи. Ние се опитваме да
се справим с всички лоши неща по света. Нашия протест не е само срещу
корпорациите, но и срещу човечеството, срещу пътя, по който се движим. Протеста
е едно голямо предизвикателство за нас.
Д. – Според вас, как бихте описали една евентуална победа?
П. – Не Ви разбирам…
Д. – В какво се изразява победата за вас?
П. – Самият факт, че Вие стоите тук, пред мен и задавате
въпроси, интересувате се, означава, че целта е постигната. Ние искаме хората да
са наясно, затова сме тук. Всичко е свързано с хората, защото те само могат да
променят ситуацията. Стараем се да ги образоваме, така да го наречем. Искаме да
променим света към по-добро и сме готови да изслушаме всеки. Всяка една идея е
добре дошла. Ще променим посоката заедно.
Д. – Тук сте, на площада пред катедралата Сейнт Поул от 4-5
месеца, но все още нищо не се е случило. Колко още смятате, че ще издържите?
П. – Колкото трябва. Ще сме тук докато има нужда от нас.
Промяната няма да стане от днес за утре. Тя ще е постепенна. Хората ще я
донесат, няма да дойде от самосебе си, трябва време. Както виждате хората сами
идват при нас, не ги принуждаваме.
Д. – Година-две?
П. – Колкото трябва. Както виждате ние сме тук. Говорейки за
победа, Вие какво предлагате?
Д. – Аз… (в този
момент влиза жена, добре облечена, и дарява 5 паунда)
П. – (към жената) Искате ли касова бележка? … (обратно към
мен) Та, да се върнем на въпроса, който ви зададох, Вие какво предлагате?
Д. – Може би нова, различна политика. Оптимизирана и
адекватна на съвремието ни. Без корпоративна алчност и многомилионни бонуси.
Без комунизъм и капитализъм, а със хуманизъм и меритокрация. Истинско
равноправие…
П. – Ето за това си говорим, нали? Нов световен ред. Докато
това се случи, ние ще стоим туй!
Моят приятел едва ли е предполагал, че след две седмици ще
го отнесат, заедно с палатката му. А може и да го е знаел много добре. Той беше
на прага на силите си. Акцента му беше френски, а кожата му – тъмна. Косата –
побеляла, почти ендо към едно с Морган Фрийман. Той ме попита за името ми
накрая, но аз реших да си останем в духа на Anonymous.
С нетърпение очаквам следващата ни среща, където и когато да
е тя.
This is not
the end. This is only the beginning.
Expect us!
Няма коментари:
Публикуване на коментар