when it rains

Част три :

 Тогава, когато се случва

Бил си до ада за лимонада, обаче там са ти казали, че е свършила. Нямал си избор и си се върнал на земята. Тук винаги всичко си е същото, но поне има лимонадка. Хора, улици, природа, Бойко Борисов…

Чувстваш се празен и не откриваш смисъл в нищо така, както преди. Кафето рано сутрин вече не е същото. Дори не си гладен, а всички знаят, колко много ядеш. Някво никво ти е. Празно. Тъмно. Живота ти се движи като на младия Vincent – в книгите. Сам си до степен на оскотяване. Никога не си се чувствал толкова самотен. Не си умен, но не си и толкова прост, за да си измислиш въображаем приятел. И все пак се чувстваш като the little girl who was forgotten.

Само че теб не могат да те забравят хората, дори и да искат. Ти си такава култова личност, че… чак да те е срам да кажеш, кои са ти родители, че свържат ли те с тях и им замина репутацията на съвестни граждани. И все пак…

Все пак и в най-тъжните истории, чудеса се случват. Светлината винаги намира начин да си проправи път. Допускаме, че е възможно на очудесения да му се е сторило, но желаем да не вярваме в това. Точно, когато си се предал, точно, когато вече няма никакъв смисъл и шанс. Нещо се случва. Нещо се появява от нищото и нещата от нещастни се заменят нещастнически така, че да ти завъртят главата наново. И отново. И отново. Най-лесното за предавалия се, е да се хвана за сламката, че въпреки очевидните факти и наличието на неопровержимо доказателство, все пак той може и да е сбъркал в нещастието си. Всички ние правим грешки, а някои от нас дори се осират в това отношение.

Чудесата се случват с цел и тя е да се чудим. Но често са краткотрайни и ни изоставят в поза тип размисъл. А когато си много отчаян, дори и най-голямата глупост може да ти изглежда като чудо. Всяка една случка, случайност или просто съвпадение…

Мечтите, също като огъня, трябва да се поддържат и захранват с още дърва. Понякога, дори и огънят да изглежда загаснал, от най-малкото и безобидно въгленче – може да пламне пожар. Дори когато всичко е на пръв поглед невъзможно, аз съм готов да приложа още сто погледа и в половината от тях да го съставя така, че да е възможно. Чисто хипотетично. Към днешна дата неочакваността е в топ три на движещите сили, а креативността е хоби на всеки, който иска да се откъсне от ежедневието по някакъв начин.

I say we can.

I say we try.

Не ми трябва да ми вярвате, защото така или иначе съм прав и вие вероятно го знаете. Дали ще го разберете сега, или след десет години, вече си е за Вас. Човекът е крехко, тленно същество.

There’s no time.

Do it now or don’t even think about doing it!