bullshitie

Консумирам много продукти. Може би защото не ми се налага да знам, че трябва да изкарам с абсолютния минимум много време. Представял съм си го.

Не мисля, че бих се отървал лесно от консуматорското мислене. А Вие?

Превръщам се в нещо, което с удоволствие бих намразил. А да мразиш себе си е изкуство и задължително условие по пътя към утопичния  нарцисизъм, който, минал през толкова много усти, вече не е за споменаване даже…

То е като да гледаш в огледало псувайки.

Защото знаеш, че криеш нещо…

Oт себе си…

А уж всичко е там, изказано. И мнозина ще потвърдят.

А колко от това е истина?

Това, че е съзнателно, прави ли го истинско?

А отчаянието? Само от страни ли трябва да се вижда? Или обратното?

А може би всичко това е отражение на една друга реалност, която се материализира в помеждутъка от отварянето на очите сутрин до затварянето им, когато и да се случи, най-често пак сутрин, която е абсолютно незначителна.

Също като всичко останало.