Когато чувстваш толкова силно, че мълчиш.
Когато виждаш всичко, което искаш, но осъзнаваш, че е
отражение във вода, която ако докоснеш, ще се размие.
Когато само ароматът е достатъчен, да те отвее…
…да те изтрие.
Когато усмивката, в която влагаш всичко, не променя нищо.
Когато можеш само да си щастлив, защото се е случило, но
толкова…
Когато си готов да захвърлиш всичко, но То не изисква от теб
подобна жертвоготовност.
Когато се появи…
…ти не знаеш
Но то ще те убие.
...Но понякога бъркаме убийството с по-силна тъмнина. С
мрак.
...но когато тя се усмихне в мрака, той се разчиства около усмивката й. Мека светлина обгръща лицето й достатъчно, за да заблестят очите. Кафявото има един особен отенък на почти никаква светлина.
И се връщаш към живота. За малко, знам, но достатъчно...
...но когато тя се усмихне в мрака, той се разчиства около усмивката й. Мека светлина обгръща лицето й достатъчно, за да заблестят очите. Кафявото има един особен отенък на почти никаква светлина.
И се връщаш към живота. За малко, знам, но достатъчно...
Тогава ще си повтаряш, че след всяка буря винаги изгрява
слънце, но ще си мислиш само как те блъска вятъра в лицето и…
…ще вали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар