Аб

Толкова близо, и все така далеч
Отворено последното небе
Горещина навлиза, а студ обхваща
Що е туй, зоват го де?
Не мога, разкъсват ме отвътре зверове
Не че трябва, но докато
Длъжник съм под това небе
Ще гледам и записвам,
Уча и умирам
И ако трябва сам на съд
Ще се осъдя
И ще лежа в каторга гнила
Дорде съзра, че не е туй
Което те ни казват правота
И не е туй
Което вижда моята душа

А има, казват, горе светлина
Но аз съм горе, де е тя?
Или погребах нещо
Преди да разбера
Преди да го попитам
Иска ли вода
И все пак сведох поглед
Може би греша
Може би епохата е друга
И вече няма светлина