В краят на деня е достатъчно. Това, което е. За теб, за мен. За нас. И сме доволни. Доволно се бунтуваме и недоволстваме, силата е с нас. Погледите ни казват едно и също, и въпреки това е винаги различно. Различно от всичко останало. Различно от нас, от нас, което не е наше, а наши сме само ние на себе си. А светът е този чужд приятел, който някога е бил по-добър, а сега само се заблуждаваме, че винаги ще е такъв, какъвто е за нас, какъвто е нашия свят. И продължаваме.
В лицето на трагедията и зенита на сюрреалното щастие, имагинерно и реално, макар и за кратко, временно. Временно сме живи, животът не е вечен, а вечен е моментът, който ни разочарова и нашепва давай, продължавай...
Няма коментари:
Публикуване на коментар