Колкото и да се наслаждавам на болната си проницателност, понякога живота се изчерпва с една куха слепота. Стари опели, паркирани в асиметричен паркинг, акомпанират слънцето, което се опитва да огрее навсякъде. Тревата си расте, не че някой се е постарал за това. Само я подрязват на местата, където им пречи, т.е. предимно в развитите държави и тези места от останалата вселена, които дават мило и драго поне малко да изглеждат "добре".
Добре, както и да го разбирате, се превежда най-нагледно по следния начин: направено както го правят другите.
Да си затвориш очите или да ослепееш от прекалено много гледане - сякаш няма среден вариант. Туй, обаче, за мое съжаление, не е въпросът. Въпросът, съдейки по моите скромни разбирания за скуката, е да не ти е скучно ама и да умираш от скука. Това, поне аз така смятам, е най-бавната и елегантна смърт. На фонът на 21-и век, е дори достойна, особено бидейки свидетел на събратята, които натискат по машините и мислят, че правят нещо, че творят/създават.
I think not.
Мен ако питате, пийте си кафето, бездействено от вашата кутийка зяпайте какво става навън, и се опитайте да не се месите. Там има хора, които знаят какво правят. И така.
Zagreb, 18.09.2013
Няма коментари:
Публикуване на коментар