Казвали са ми, че птиците са шумни и пречат. Особено край морето. Зимно време, обаче, тяхната песен, все по-замлъкваща, носи надежда. Навява спомени и желание, вместо възцаряващата се тъмнина в ранния следобед.

Казват, че са глупави, повечето. Що за глупост би летяла свободно - признавам, глупав въпрос. Но, замислете се, що за глупост ще ходи и ще използва машини, вместо собствените си възможности. Нима има нещо по-хубаво от тялото, което се използва, вместо да затлъстява активно, да се обезфункционира?

Все си мисля, че хората могат много човече. Та затова се чудя, кой би се задоволил с минимума. Макар всеки ден да ми се преотговаря по един грозен начин...

Щеше ли да има болни, ако нямаше болница, или обратното?

Кой би искал нещо, което не съществува?