Нононо

Денят е млад, но и нощта е млада
Зелени вече са дърветата навън
Аз дишам и чрез диханието страдам
Живот, а сякаш пожизнен сън

Обичам от дима да се издигам
И с пушекът приятели да сме
Та нали въздухът бил мръсен
Мръсен съм и аз, оле

А цветето до мен блести
Почти нощ, в розова опаковка
Една мечта, една идея ме крепи
Но и това до време е, лети