кккк(а)р ай

на 26 безсмъртието умира, точките се пресичат и става кисело
сутрин ти се повръща, вечер ти се самоубесва, а посредата пълнеж

макар пораженията да си нямат възраст и да са били мой верен спътник откакто хич ме няма, това последното реших да го обвържа с число. с две цифри. двете крайности на системата, по която довчера ни оценяваха.

както често сте чували, човек един ден се събужда и вече всичко е различно или нищо не е същото, или всичко си е прекалено същото...
разликата е в силите, енергията, желанието - а приликата между тези е все по-честото им отсъствие

нещата стават все по-малко ясни
притесненията все по-жарки

може би това е точката на пречупване

а ясно изглежда като да: ставаш - работиш - учиш за да работиш повече - лягаш, repeat

напред и нагоре

НО ЗАЩО, КОМУ Е НУЖНО

по корем, ако трябва и по нос, влачим си се

като стара песен - за някои традиция, за други - износена сред хилядите гърла шлака
депозираме болежки

де да можехме да виждаме душите си
ето аз се опитвам да ви покажа своята

безсмъртието умря, аз останах жив - това дали е така

трябваше да си окача егото някъде сред дипломите, със същата идея, че ще ми потрябва някога

трябваше да оставя много от хубавото, малко от лошото, себе си най-вече

естествено е удавника да се опита да се разкара от всичкия товар, мигар стане по-лек дорде дълбините на огризенията го изплюят вярно като разбеснял се хипопотам

това не се получи

както и много други неща

на 26 все по-малко неща се получават

само гниенето е сигурно