изтрий ме след като се припознаеш

Изтрий ме след като се припознаеш;

Нима някога ще бъдем същите?

Отпий отровата, за да се отървем

От злободневните, насъщните

Животът не е нужди, покварен низ от проклятия

а ние спуснати без предпазители

Очакващи добро;

Най-съкровеното си дадохме

Блъскайки до безкрай посредствието

В маловажието на битието

Нима душите ни не са изтъкани от пера

от крилете на паднали ангели

Играещи на криеница

от себе си

До изтрещяване...

Сами, някъде в някоя нощ

От безбройните

които не липсват и само задушават

С невъзможността си за победа

Акомпанирана от прекрасни кошмари

Посред бял ден

Психически и физически

Но ние вече не чувстваме

Не усещаме

Станали сме прегради

И защитни механизми

Дали нещо някъде ще ни събуди

Или ще откараме така докато се свърши(м)

Дали още ни има

Кой може утвърдително да заяви

Малко нещица искам да правя

И всинца от тях си отнех

Но поживях

Позабявлявах се

Погорях и сега какво

Би следвало да има продължение

По възможност различно от отегчение

а се вижда единствено разложение

И дорде смисъл се намери

Пет пъти се губи и последния задържан
в таз пародия на оцеляването;

Животът може и да простичък

Но ние все не сме за там

Кому е нужно да копа

Щом има и лесно

Тук е момента, в който изчезвам