Dare to Dream

Глупизми в 3 части: Част първа

 Dare to Dream

Всеки път, когато си го позволя, нещата не свършват добре. Колкото по-високо летиш, по-болезнено падаш. Важното е да си е заслужавало. Нали? Независимо дали говорим за мечти, любов или просто обикновена тръпка. Моя опит сочи, че за да има човек това топло чувство за пълноценност, Той трябва да опита да се доближи, да се пресегне, да направи нещо, дори и шансът да е едно на милион. (който се случва в 9 от 10) Знаете мемето за реалиста, песимиста, оптимиста и опортюниста, нали? (докато вие разсъждавахте за чашата, аз изпих водата)

Обаче когато видиш възможността, като ти настръхне козината на ръцете, тогава усещаш, че е време за нещо. Почваш да мислиш и за миг забравяш за всичко останало. Концентрираш се. Обмисляш всички възможни варианти. Представяш си как нищо не е в състояние да те спре. Подготвяш се за полет. Притеснение. Страх. Адреналин.

Негативна мисъл прекосява съзнанието ти - „Ами ако не…”, започваш да си несигурен, вълна от лоши мисли те връхлита. Казваш си, че няма смисъл. Отказваш се. „Кой съм аз, че да…”… Предаваш се… БУМ!

Ами ако някой друг изпие водата преди теб? Какво става тогава? „Това е моята вода, аз първи си я видях. Искам си я.”

Играта започва да се повтаря, докато на хоризонта не се появи достатъчно непоклатимо решение. „Какво пък, какво толкова може да изгубя? Дори да изгубя нещо, майната му” и т.н. Съмненията полека-лека се разсейват. Заемаш позиция отново. Готов си за битка. „Но…” …винаги има по няколко НО-та… ”…Защо приемам всичко толкова на сериозно, като е възможно само да си въобразявам, за тази възможност”. Човек се заблуждава за истината в почти 80% от времето. Това е нормално, тъй като няма постоянна истина. Истините се променят.

„Как да съм сигурен…” Не можеш. Рискуваш. Каквото – такова. Главата в торбата и давай.

Вече наистина си готов. Заел си поза тип нисък старт и си готов да полетиш. Към небето. Към звездите. Even the sky’s not the limit. Лимита е само в главата ти. Чувство за чистота те изпълва… Раждаш се, проглеждаш и се усмихваш сякаш за пръв път.

Сега на къде?

Натам

Какво има там ли? Nothing but opportunities.

But does it matter when you’re broken?

the PROtester

Post Code : OCC 1DN

Това интервю е аматьорско, но държа всички права над него. За да използвате откъси от него, първо трябва да се свържете с мен - doobrin@gmail.com

Публикувам го в чест на моя нов приятел, с който се запознах наскоро. В момента той може и да е в ареста, защото вчера властите премахнаха лагера на мирно протестиращите хора на площада Сейнт Пол в централен Лондон. Думата е една – демокрация. Докато Сирия и другите държави от арабската пролет се борят за демокрация, ние държим ръждясалите й оръжия в ръцете си. (и се чудим как да се отървем)

Интервюто бе проведено, докато още имаше палатков лагер…

The Protester 

(Time с тяхната личност на годината ще ме прощават)

Влязох в палатката ИНФО тент. Вътре имаше един човек, който се усмихна много чаровно, въпреки болно зачервените му очи и изписаната по лицето му преумора.  Попитах дали мога да задам няколко въпроса и се извиних за лошия си английски. Тъй като съм протестант по душа, но не и по религиозни убеждения, нямаше как да не бъда личностно заинтересован от развитието на това „интервю”.

Д. – Как бихте описали живота наоколо от гледната точка на протестиращ, на човек, който живее в палатка насред централен Лондон?

П. – Не е лесен. Живота тук не е лесен. Запознати ли сте с нашата цел, с целта на Occupy London?

Д. – Да, наясно съм. Може да се каже, че съм един вид подкрепящ, мислено протестирам с Вас.

П. – Значи знаете. (пауза) Ами както виждате, тук има всякакъв вид хора по улицата : лоши, добри, пияници, бездомници, костюмари, ние сме отворени към всички. Всеки е добре дошъл да се включи. Ние се опитваме да се справим с всички лоши неща по света. Нашия протест не е само срещу корпорациите, но и срещу човечеството, срещу пътя, по който се движим. Протеста е едно голямо предизвикателство за нас.

Д. – Според вас, как бихте описали една евентуална победа?

П. – Не Ви разбирам…

Д. – В какво се изразява победата за вас?

П. – Самият факт, че Вие стоите тук, пред мен и задавате въпроси, интересувате се, означава, че целта е постигната. Ние искаме хората да са наясно, затова сме тук. Всичко е свързано с хората, защото те само могат да променят ситуацията. Стараем се да ги образоваме, така да го наречем. Искаме да променим света към по-добро и сме готови да изслушаме всеки. Всяка една идея е добре дошла. Ще променим посоката заедно.

Д. – Тук сте, на площада пред катедралата Сейнт Поул от 4-5 месеца, но все още нищо не се е случило. Колко още смятате, че ще издържите?

П. – Колкото трябва. Ще сме тук докато има нужда от нас. Промяната няма да стане от днес за утре. Тя ще е постепенна. Хората ще я донесат, няма да дойде от самосебе си, трябва време. Както виждате хората сами идват при нас, не ги принуждаваме.

Д. – Година-две?

П. – Колкото трябва. Както виждате ние сме тук. Говорейки за победа, Вие какво предлагате?

Д. – Аз…  (в този момент влиза жена, добре облечена, и дарява 5 паунда)

П. – (към жената) Искате ли касова бележка? … (обратно към мен) Та, да се върнем на въпроса, който ви зададох, Вие какво предлагате?

Д. – Може би нова, различна политика. Оптимизирана и адекватна на съвремието ни. Без корпоративна алчност и многомилионни бонуси. Без комунизъм и капитализъм, а със хуманизъм и меритокрация. Истинско равноправие…

П. – Ето за това си говорим, нали? Нов световен ред. Докато това се случи, ние ще стоим туй!

Моят приятел едва ли е предполагал, че след две седмици ще го отнесат, заедно с палатката му. А може и да го е знаел много добре. Той беше на прага на силите си. Акцента му беше френски, а кожата му – тъмна. Косата – побеляла, почти ендо към едно с Морган Фрийман. Той ме попита за името ми накрая, но аз реших да си останем в духа на Anonymous.

С нетърпение очаквам следващата ни среща, където и когато да е тя.

This is not the end. This is only the beginning.

Expect us!

Как да си изберем Путин?

Стягай задника, Маскве, избори задавают са сейчас.

ПутинКапутъй

Преди известно време в тубата се появи видео, което много ясно показваше как един човек, привидно високопоставен, подписваше бланки на поразия и гласуваше вместо други. Може и да са били мъртви души - няма как да сме сигурни, но това, в което сме убедени, е че Гогол е руснак. Така протекоха парламентарните избори в Русия, които партията Единна Руссия спечели. (ама разбира се)

Интересното беше, че въпреки нагласеният вот, партията на масовия убиец загуби част от мнозинството си. Това бяха първите признаци, че нещо във авторит…ъъ демократична Русия е на път да се роди.

След това руснаците започнаха да протестират. Къде се е чуло и видяло руснак да протестира? Та те живеят най-добре от всички! Русия е световна икономика! Русия е майка на целия свят! Трета римска империя!

Владимир Владимирович не пропусна да покаже, че Той, а не някой друг (например медведев) дирижира парада и оприличи протестиращите на анти-спин активисти. „Окачили са си някакви контрацептиви.” Колко е забавен само! Какъв идиот трябва да си, за да оприличиш собствения си народ (многомилионен) на презервативаджий. За съжаление КГБистите не се славят със завидно чувство за хумор, но пък са изтрепали сур биля народ! Ние в БГ си имаме опит с, вече бивш – за щастие, държавен глава кадър на тайните служби, а руснаците са обречени да продължат да си го трупат.

Поредната изгъзица, ако мога така да я нарека, на Владимир не-Илич Путин беше контрапротеста, който той си купи, организира и проведе в своя собствена чест. Йосиф Висарионович (Джугашвили), къде си сега, ела и си обери моля ти се вересиите. 60 000 излезли да го подкрепят. ТЦЪ-ТЦЪ. Народа му протестира срещу него, срещу безотговорното му авторитарно управление, нашия се прави, че в затвора влиза.

Интересният момент тук е друг. Долу-горе по същото време, когато купената публика на Путин путиносва площадите и градовете, се приема резолюция против "социални сътресения и революции”. Демек, дори и някой друг да спечели изборите, което естествено, няма да се случи, то може да бъде изтълкувано като революция и до там. А не е ли социално сътресение КГБист да води най-голямата по територия страна в света? Аз както ги разбирам нещата – Путин си подсигури поне още 10 години управление, защото да спечели някой друг идните президентски избори, това би означавало революция, сиреч, престъпление.

После какво се случва. Поредния митинг, само че този на стадион „Лужники”, където, според официални данни, се събрали 140 000 души. Тънкия ПР, който си направи бившия-бъдещ президент, беше, че е отнесъл лека глоба, защото събитието е било предвидено за 100 000 души, а се събрали, видиш ли, 140 000. В-к Комерсант загатва, чисто случайно, off-topic, че покрай стадиона и по принцип постоянно има движение, а аз да допълня, че като човек види тълпа, най-нормалната реакция би била да се поспре, поне да разбере какво става. Е, като види, нали, въпросния крепостен, че става дума за не кой да е друг, а за самия тавариш Владимир Владимирович, ще се махне, обаче каква файда, като вече е бил преброен. Ей така се маже конкуренцията!

Продължаваме нататък. Кампанията завзема нов връх – публикуват видео, един вид пост-апокалиптично, или какво ще се случи, ако руснаците се объркат и изберат друг, вместо този, който ще изберат. Няма да ви го разказвам – вижте за себе си.

Социалистическата партия плаши социалистите с националсоциалисти. Това е малко изтъркано сякаш. Звучи ми познато, някъде от преди 60-70 години, ако не греша, нали? Само че същата пропаганда тогава я правеше Сталин. Предстои да видим дали ученика ще надмине учителя.

А мъй нйет престъпници. Мъй всех руское застъпници.

Долу-горе миналата седмица списание „Time” пък публикува статия в туитър, според която Борис Елцин е избран незаконно. Това, в превод, означава, че и Путин беше до 2008-а незаконно на „трона”, както и Медведев патом, патаму що Елцин подари поста на Путин, а Путин – на Медведев. Интересно. Путин бтв е international cover Time точно седмица преди изборите.

Една друга конспиративна теория пък гласи, че милиардера Прохоров всъщност е подставено лице на Путин. Излиза, че единствения по-сериозен кандидат, всъщност е „наш човек”. Тази схема цели разцепване на всяка евентуална опозиция. Разделяй и Владей Владимире.

Иначе казано руската демокрация ври и кипи. Направо като българската. Ум да ти зайде, толкова различни политици, а толкова еднакви политики водят. Ще кажеш, че единия взема пример от другия… тцъ-тцъ

Поне не сме ние най-зле. Най-зле са руснаците!

И Альоша изревал „Кого освобождаваме и от какво?” – т’ва така, по между другото.

Doobrin in Tate Modern

Бях в Тейт Модерн.

(със Nikon D40 XD – под наем)

„The art is like watching the nature – you can describe it however you want but if you don’t feel it, its pointless.” Т.А.

Изкуството не е предвидено като такова, за да бъде описано и разбрано. То трябва да бъде почувствано. Особено ако говорим за contemporary art. То говори на свой собствен език и всеки го разбира по различен начин. Идеята е да отвори нещо в теб и да те накара да се замислиш. Ако е и възможно да не плямпаш после как художника/режисьора всъщност е имал еди си какво в предвид, може и да ти се изкефя.

Tate Modern всъщност е 200 метра дълга и 100 метра висока бивша електроцентрала, настояща мodern and contemporary art галерия(най-посещаваната в света). Турбинната зала, където някога се е помещавал турбинен двигател,(откъдето идва и името й бел.авт.) е огромна. Вътре просто имаш чувството, че не си човек, а нещо достатъчно малко, каквото всъщност е човешкото същество на фона на света. Поради размерите си, вътре могат да се правят колосални изложби. В конкретният случай имаше 13 метров екран, на който се прожектираше филм на Tacita Dean, която, ако трябва да съм откровен, не бях чувал преди въпросната изложба. Филмът беше около 10 минути, експериментален, доколкото разбрах, в който се сменяха разни сюжети, нямаше никаква реч, а самата авторка го описва като илюзия. Аз лично се почувствах като в паралелен свят. Буквално ме отнесе другаде. Почти се влюбих. На първо гледане – не го разбрах. На второ – още повече се обърках и отнесох. Дълбоко в себе си, някак си, съм убеден, че е страхотен, но не мога да го опиша. Не мога да кажа и една думичка за него. Няма и да се опитвам де. J

„If you don’t understand it then it’s definitely contemporary art.” S.A.

Направих много снимки, both with the Nikon and HTC Sensation, но при тия условия (забранено е да се снима със светкавица, но аз си позволих couple of sometimes) само една стана долу-горе добра, но е направо State of Art. А тоя Никон има 10 000 настройки и ако ги чатках поне малко, можеше и да си увелича кпд-то.

Всъщност защо пиша всичко това – както винаги и аз не знам, но се надявам вие да намерите смисъл за себе си. Нали това е изкуството? Ако ви кажа „Хора, отваряйте си очите, мислите креативно и т.н.” ще е много очевидно and none of you would do it. Но ако не кажа нищо – шанса да стане нещо нараства до малко над нулата.

“It’s about the influence.” M.E.

Обаче дека е смисъла на креативността, когато колкото по-creative е едно нещо, толкова по-малко хора го разбират/опитват да разберат, м?

Whatsoever….

Sometimes you have to do something unforgivable just to be able to go on living – тва по между другото. (A Dangerous Method)

the author didn't give me a title

Някой замислял ли се е колко голям процент от живота на хората преминава в едни и същи приказки all over again (с едни и същи хора). Казвам хората и изключвам себе си защото:

- Ако приемем, че и жените са хора, значи аз нямам място в тази графа.
- Ако приемем, че хората имат нужда да говорят и споделят със себеподобни, аз съм безподобно образование.

Единственото, което ме приобщава към човешкия вид, е че ям, сера и пикам като всички останали. Макар че за пикането можем да поспорим, защото съм убеден, че всеки го прави по свой начин. Ще се изненадате колко креативно може да е това занимание.

Да се върнем на приказките. Около 70% от разговорите между лайно, оп, простете, индивид 1 и индивид 2 преминават на базата на опита. Или да го кажем като за прости – говорят си за т’ва, което са правили. Може също така да обсъждат фейсбука: кой каква снимчица е качил, кой с коя е, коя с кой не е, на кой какво му се случило, кой е изтропал бастунообразно говно и т.н. Абе общо взето индивид 1 повтаря това, което му се е случило и за което индивид 2 не е наясно. Ами че по-голяма загуба на време от това – здраве му кажи. Най-тъпото обаче е друго. Индивид 1 не го повтаря само на индивид 2, сеш се, ами и на ANY OTHER индивид, който му се мерне в полезрението по една или друга причина. Boooorinnggggg….

Опитвам се да разбера от къде идва тази, почти равносилна на глупост, необходимост от споделяне. Е*и му майката. Ако не се стараех да предпазвам нервната си система от претоварване, можеше и да продължа да се опитвам да разбера, ама no way. Първо щото е тъпо и второ, защото е…тъпо!

Има толкова много хора, които се задоволяват само с обикновенното, само със споделянето. Сякаш са маркирани анти-еволюционно по рождение. Особено женската част от населението на тази иначе така кофти претъпкана с най-различни индивиди планета. Сякаш самата мисъл за напредък в определена насока, която не включва човешки взаимоотношения, ги плаши до смърт. Как може само чистата комуникация да е достатъчна на някой?

Its not that I can’t call it normal but I would prefer average. It suits me better.

Като цяло е много странно, как някой може да се задоволи само с минимума, който му се предлага, но пък това означава, че ще има повече за мен. Be good or be good at it! (fuckin right…)

Сега някой ще каже – ти не разбираш. Ами не разбирам ами, дигнал съм летвата прекалено на високо, за да ми минават през ума маловажни глупости. По-добре да не разбирам, особено ако е НОРМАЛНО ,нали тка? Not that I care for what you are thinking but since you’ve already red it… leave a comment. (need to know if it’s only me)

То с тая посредствен икономика, посредствена политика, посредствено everything, как да очакваш extraordinary society, м? For what is worth at least руснаците са по-тъпи от нас.

Go frack yourself

Протестът срещу проучванията за добив на шистов газ провел се в град Бургас на еди кой си ден еди коя си година в около има няма толкова часът. 

/>
/>
/>
/>




Was it worth it?

missin somethin

(-Гълабиноооооооооооо, слез оттам ма)

Понякога случвало ли ви се е нещо да ви липсва? Ама така да ви липсва, че чак да не знаете какво е. А да ви се е случвало да не искате да пропуснете нещо? Възможност, шанс, once in a lifetime opportunity, life-changing нещо-си-супер-яко… I don’t wanna miss a thing.  И аз не искам нищо да изпусна. (особено ако е шибана промоция) Понякога толкова се притеснявам, че ще пропусна нещо, докато се случва, че всъщност пропускам какво се случва, когато действително става нещо. А чудите ли се какво всъщност се е случило? Как да си го обясним? А ся де. Защо се се е случило? Мммм… (no answer)

Може и да звучи самотно, но когато съм сам най-добре усещам, че изпускам нещо. Какво точно, не става янсо. И това чувство яде от вътре. Гложди. What if…

Обаче да се върнем на липсата. Каквато и да е тя, но най-вече душевна, всичко отива по дяволите. Нещо от вътре не е наред мамицата му. Има нещо, дето го няма. Питали ли сте се какво е то? Кое е това, което ни липсва? Добрина ли, пари ли, здраве ли, бе квото там се сетите. А дали като се върне всичко ще се оправи? Или веднъж променило се поради липса, вече не може да бъде същото? Нещо променя ли се изобщо, независимо от всичко?

Нещо ако ти се прави – направи го! Обаче след това какво ще ти се прави? Нали ако направиш това, което ти се е правило, то вече спира да ти се прави, а това автоматично означава, че трябва да си търсиш нещо ново за правене. Ама аз не искам да си търся нещо за правене. Това е тежък и изморителен процес, който води до пълно зомбиране и отсъствието на каквито и да е било клетки здрав разум. Примерно искам да пиша на някой, сетил съм се за него, хайде ще му текстна нещо. Обаче не знам какво. Ми тогава кво правя – пращам празен смс, хем съм текстнал и съм доволен, хем не съм написал някоя глупост. Направил съм това, което ми се прави. Ами сега? Как са го приели от другата страна? Дали не са ме взели за луд? Ама защо пък да съм луд? Мога да се оправдая, че, видиш ли, примерно, чисто хипотетично, телефонът ми е откачил и е почнал да праща празни смс-и на всички едиси колко човека, които са били в някакъв списък и ти си просто една от жертвите. Дааа, как ли пък не. Ама защо да не ми повярват? Аз съм доверчива натура, а htcТо и само не си знае възможностите

И ся нещо ми липсва… Така ми лиспва, че нищо друго не ми се прави. Не ми се яде, не ми се пие, не ми се излиза, не ми се спи…(най-вече последното ( та чак не ми се дриска – тва е off the record, ама мнол off the record)). И така в омагьосания кръг докато разберем к’во ми се прави. Добре, че не работя, защото ако го правех, определено щях да изгубя голяма част от това, което съм… (сиреч безработен)

Хубаво се наприказвах и пак нищо не казах. За да не е напълно безсмислен постинга ще ви дам един напълно безплатен съвет – Find your way. Not in particular but in general.  (and then do it your way) Не се страхувайте да сте тая издънка на природата, която сте, защото иначе е сложно да си намериш soul mate. Stupid and proud of it. Винаги ще има по-добри и по-умни, но това не означава, че са и по…красиви, примерно! J Красотата ще спаси света през 2012 и той няма да свърши, само ако сме красиви. Така че бъдете красиви, моля ви съ, че да ми напълните малко окото, щото яко ми писна от Лейди ГагитЪ. Ииии за финал една брилянтна сентенция (и малко грешна) – Beauty is not in the face… Beauty is a light in the heart! (Kahlil Gibran)

За насилваните жени и мъжете под чехъл

Авторът предварително моли да бъде извинен за неуместните шеги и простащината в материала, като при необходимост е готов лично да се извини на който иска.

Сега ще си поговорим за нещата, които не са обичайна тема, но някак си не бива да пропускаме да минават покрай нас просто ей така. Точно така, сега, а не после, не утре. Най-добре свършената работа е навреме свършената работа. На този принцип изглежда мислят и PR Academy към БСУ (бургаски социалистически университет) и излагат на показ едно от най-често срещаните явления у нас, но за които по новините няма да чуете (освен ако не умре някой) – а именно насилието над жени. Това е страшно. Не защото жените физически са по-слаби от мъжете (изключение е Станка Златева, евала моме), а защото насилието като цяло е изродщина. За да посегнеш на някой, дори и с причина, означава че нещо в мозъка ти не е наред. Изместила се е някоя бръмка и си избръмчал. В такива случаи на агресорите жестоко препоръчвам да си бръкнат в носа, да забелят очи и да почнат да броят до 136 оригвайки се, а като свършат – просто да се гръмнат. :) Позитивното мислене му е майката. :)

Не си мислете, че израженията на момичетата са плод на фантазията им, това е реалността. Ако не ми вярвате, напишете в google – violence against women, и ще разберете за какво иде реч. 27 000 са случаите на насилие над жени в България за 2010. Найс, а?

Кампанията „Мълчанието говори” тръгна от сградата на община Бургас и се засече с подготовка за концерта на Рафи (това не е сладолед – бел.авт.) и тъжните лица на „пребитите” момичета имаха свежо озвучение. В България какво ли не може да се случи.

 Някои от момичетата бяха интервюирани от представители на медиите, но личнo аз мисля, че по-добър псевдо-репортер от мен в Бургас няма!

Имам и backstage кадри специално за моите мили читатели, надявам се да са станали повече от 2-ма вече.

Не разбрах обаче защо не стана дума за мъжете под чехъл? Нима това не е вид насилие? Жените ги бият, т’ва добре, разбрахме го, обаче на бас, че мъжете от порода Чехльовци са в пъти повече, само че НСИ такава статистика никога няма да направят. А е много важно! Нека поведем и кампания НЕ НА ЧЕХЪЛА! Защото това е много опасно явление и не го пожелавам на никой.  Всеки, на който чехъла му тежи, да се чувства свободен да говори за това! Атлас може и да издържа цялото земно кълбо, ама едва ли би издържал на чехъла на Мадона с етикет Made in Bulgaria.

За музиката, вярата и кюфтетата

Музиката е нещо страхотно, страшно, па направо яко, да го кажем с две думи -  лека работа. Тя е това, което те кара да се чувстваш по-тъп, готин, кух, възбуден, омърлушен и те така.

А вярата, е, как, а вярата, ами без нея за къде, м? Някой сеща ли се? Аз не особено. Т’ва да не вярваш е като да гледаш звездите вечерно време, когато има облаци. Сиреч тряаа си много кух, че да не вярваш. Сега вече на какво си вярвате си е само ваш (съответно твой) проооблем. И понеже ние (и най-вече аз) НЕ харесваме проблемите, дайте да повярваме малко.

До тук добре, ама на кой/какво/моля? Нека, ей така чисто примеристично, да изберем не кой да е друг, ами самият вездесъщ и наскоро излюпен от политическия инкубатор Росенчу не-знам-си-кой Плевен-ли-е-къв-е-лиев? ‘Начиии аз си му вервам така по default, защото както той сам се изразява не е от ДС, защото го е немало по т’ва време. Там ся мацки ли е гонел, к’во е правел, че го е немало – не си признава, ама аз предлагам и да не ровим, защото това е против практиките на верването. Приемаме, че му вярваме, избираме си го за президентче, всичко окей, той дава якото обещание да си сменя по-често новогодишните речи и всички сме cool.

До тук много добре. Постарахме се, поповярвахме, лапнахме шарана, ся нататък.

Ще има ли кюфтета или не? Това най-много ме вълнува. Студентски живот водим бе, мамка му, този, плевенски, кюфтенца дай малко. Ние не сме алчни, не сме като братята роми, не искаме по много, или пък всичко, дай там, по 100 кюфтета на калпак, да има за две-три кръщенета и една сватба, там прасенцето друг го обеща, и за него ше гласуваме, няма страшно, скоро си взех 3 фалшиви лични карти, от които една женска и две на марсианодобруджанци, тка че нема проблеми. Само кюфтенца да има, всичко е наред.

Даже и сурови ще ги приемем, к’во да правим, сега нали е криза, трябва да сме солидарни към бюджетния дефицит и фед, там МВФ, btw, тя таа, новото гадже на МВФ – Кристин Леопард не е лоша, малко старичка, ама бива. Така е, защото в Европа се грижат хората за себе си, че и Европата се грижи за тях. Ама то и така се прави де. Някой беше казал – помогни си, за да ти се помогне.

Айде сега да помогнем на който му трябва, па после да ни се помогне и на нас като свършат предизборните кюфтенца…

Мишките в Атака

Имало някога някъде, в една далечна и забравена не само от бога държава, нещо като бунт. Той започнал с добра кауза. Битката между доброто и злото се разразила, а някой трябвало да си плати за стореното. Тогава, обаче, не щеш ли, се намесили висшите пропагандни сили, начело с Атака и ВМРО(ВечноМрънкащиРазярениОтрепки) и обърнали ситуацията с краката нагоре, така че позата да им е удобна за предизборно снушение.

„Някой трябва да реши циганския въпрос” или едва ли не братята роми са виновни за тази гавра с обществото, която продължава през последните няколко века. Всеки човек, сдобил се с живот по някакъв начин, има равен шанс с всеки друг да прави каквото и да е било (почти). В превод – колкото цар Киро може да краде, толкова можем и аз, и ти, дори и оня ей там. Ако мислите, че цар Киро и виновен по някакъв начин за това, което е, значи малко или много допускате, че той е по-умен от вас. Ама как един циганин ще е по-умен от един българин, хайди моля ви съ.

Ето я и комичната част. Нашето общество (българското) го има не от вчера. За последните 20 години на моето личностно съществуване, смея да твърдя и заставам зад твърденията си, че освен информационната ера(която дойде от самосебе си и ни бе натресена свише), НИЩО ХУБАВО НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО. А така. Мачкат ни, залъгват ни, подтискат ни, карат ни да бягаме и после се оправдават с кризата (или с каквото намерят за добре). Който може – бяга, който не може - сервитьор. Как така обаче обществото, хората (ако още са останали такива), един път не протестираха? Как така никой не се оплака от управляващото правителство (освен опозицията по ред причини, разбира се)? Защо един човек не излезе и не каза „На мен не ми харесва тук” ,докато повечето си го мислим? Защо нападат Бъ Борисов по телевизията, а не лице в лице?

Защото са (сме) мишки. Скатавки. Няма да пиша за на Вуте да му е зле, че ще ме хванат бесовете.

(Аз искам на мен да ми добре и не ми пука на кой ще му е зле, стига да не е заради мен. Обаче как на мен да ми е добре, при положение, че тук всичко е наобратно? Може би ако облека адидаса и изпростея, мина в ъндърграунда с няколко момиченца, ще преуспея, докато не дойде следващия гамен и не реши, че света е негов… )

А сега мишките атакуват може би единствените по-слаби от тях, в тази иначе станала известна през вековете с т.нар. си толерантност страна. Нападат малцинствата при първата отдала им се възможност и по този начин остават слепи за главната причина. Многото напада малкото. Всичкото роми  срещу всичкото ултраси, скинари, (х)атакисти и чикиопраскачи.

„Коефициентът на интелигентност на разгневена тълпа е равен на коефициента на най-тъпия, разделен на броя участници.”

Колко може да са умни футболните ултраси и група откачалки, заредени до горе с пропаганден антисемитизъм, преобразуван за целите на събитието в антициганизъм? (след събитията в с.Катуница се появи това понятие в Уикипедия)

Крадецът викал дръжте крадеца.

В страната, в която абсурдите не само процъфтяват, но си имат и имена (Атака и т.н), всичко е възможно. Не разбрах само защо хора, които си ходят редом до лумпените, се озоваха в ареста и в последствие свидетелстваха по телевизии като „Скат” за полицейско насилие. В полицейска държава не може да има полицейско насилие. Има само мерки за сигурност.

What’s next?

Ами, нищо. Проблемът с откровено неефективната социална политика ще си остане. Не е като да не сме свикнали де. Два'асе години "демокрация" к'во прайхме? Не веднъж се е вдигал много предизборен шум на какви ли не теми, но положението не се подобрява. Единственото, което реално ме притеснява, е че който и да е на власт, поне на този етап от развитието в застой на политическата сцена, не е в състояние да промени ситуацията към по-добро. А най-жалкото е, че предстои сценарият с фалита на Лемън Брадърс да се повтори, само че този път много по-апокалиптично. А ние тука за селО Катуница си говорим...

Who’s foolin who?

Отчаянието понякога побеждава. Amy.

Намерили я мъртва в дома й. Кофти. Вече не е сред нас. Уреди се. Ние тук оставаме да си се гърчим. Forever young. Forever dead.

Последната й концертна изява трябваше да е ново начало за кариерата й. Трябваше. Може и да бе. В един известен смисъл. Началото на края на мъките. Началото на задгробният живот (ако някой все още вярва в това). Завърши кариерата си подобаващо - пийнала на концерт на балканите. Класика. Как да не уважаваш такъв човек. И не мога да разбера защо тази програмка продължава сама да уголемява първите ми букви във всяко изречение. Да си призная честно, никога не съм я слушал, но ме кефи и без да съм го правил. Всички си правят ташак с нея, обаче тя си направи лудите кинти и ги наеба, като ги остави да си тънат в помията. Ей така се прави. Показваш какво можеш, живееш напук, и си тръгваш подобаващо.

Сам.

И какво? Отчаянието вече го няма. Дишането също. Яденето, чукането, пикането насред нищото, всички тия готини нещица, които усмислят живота. Повече моят, отколкото нейния, но какво от това? Важното е шоуто да продължава. Със или без теб. Света няма да спре да се върти заради отсъствието на един индивид. Колко жалко.

Жалко ли е всъщност? Една гарга по-малко. Има толкова талантливи и примерни момиченца, които могат и повече да пеят дори, а заради такива като Ейми, наркохолици, не могат да се изявят.

То какво да си мисли вече човек.

Айде и със здраве.