Здравейте. Казвам се
Провлин. Занимавам се предимно с доброволност. В смисъл такъв, че доброволно си
губя времето. През свободното си време обичам да рисувам върху кактуси с
пастели. Понякога си връзвам на панделка бритона и винаги издърпвам една идея напред
дупката на скъсания чорап, сгъвам я на две, докато се образува едно цяло и я
прибирам навътре между пръстите, така че да се създаде една приятна илюзорна
реалност.
Реализирам печалби чрез инвестиране в семейния бизнес – мама
корп. Аз, ъъъ, такова, генерирам идеи как да се харчат парите по-безразборно,
което стимулира работниците във фирмата да работят повече и да показват
по-добри резултати.
Веднъж посадих бобче, когато бях трети клас, ама то не
порасна. После баба посади едно, което порасна и ми го даде, за да не съм капо. А най-хубаво е
на плажа със сламена шапка, цаца и бира, но ако човек не взема мерки, като
например, контраконспиративи, може да се окаже в много неадекватно положение, а
именно – турбулентно центруфугиран между две баналности и една трета
кофтиалност, или казано с други думи, да се окакъни.
Друго какво да ви кажа за мен, аз много харесвам жени и те мен много не ме харесват, излизам по тях,
те ходят по мен. Много често ги целувам на първата среща, щото и те знаят, че
втората е като цяло доста имагинерна и води евентуално до рискови ракови
преобразувания. Веднъж видях Джъстин Бийбър на плакат и му поисках пет лева.
Много свидлив човек. Надрасках плаката, пуснах го в ибей и го представих за
пиянски оригинален подпис, добавих едно yolo отдолу за достоверност и на търга изкарах две евро, с които
си купих сикс пак болярка полутъмно-аха-аха-светлопрозрачно.
И за финал да ви кажа, че всичко, с което не можеш да си
купиш бира, заслужава най-много усмивка. За тези със лицев дъкфейс спазъм тире
гърч, разбира се, това не важи. Готвим
проект да ги екстрадираме в лебедовото езеро…
Няма коментари:
Публикуване на коментар