Историята

Всичко, което тя някога бе искала, се изразяваше в това да бъде достатъчно красива, за да я забележи той. Той, естествено, я беше забелязал отдавна – много преди тя да си направи пластичните операции и сега се оглеждаше за друга, без допълнителни усложнения или дупета, части от които ги е хванала липсата в посока север…

А той бе обикновено момче и осъзнавайки своята обикновеност, той държеше в ръцете си най-великата от всички дарби – съзнанието на шампион в категория без екстри отпред. Според поверието, само човек, настъпил две жаби в един ден – една женска и една неженска;  съхранил капка вода с ръждиви отенъци от пернишки винкел след потоп; нарисувал горгона със да я гледа и после като й показал творбата си, я откарали в Лувъра под формата на ценен експонат от неизвестен автор; ремонтирал лада петица със завързани очи и ръце… та за поверието говорех – само такъв човек, ако има такъв, можел да се нарече обикновен в царство Нощната-Ми-Лампа-Хвана-Паяжина и да… абе да прави там нещо интересно. Или не.

Историята се развива така: Скрили шоколадът на едно пеленаче-швейцарец и то тръгнало да звъни на всичките си 3204 импортнати контакта от фейсбук в айфона и да пита „Какво й има на луната тази вечер и защо никой не е туитнал по въпроса.”

Може би се досещате, че тук става дума за нещо много по-дълбоко. Всъщност става май не е най-точното сказуемо, тъй като историята е на десетки хиляди десетилетия и не може да произнася правилно буквата „Р”, поради което е електилала, вместо електилала. Разбрахте, да.

Край.

И тогава античният гръцки философ с американски корени и френски клонки Конфискувий решил да обясни краят. По негови думи: „Краят, това е когато човек си повярва че пожарникарохранител може да е…нещо различно.” Но не това е краят в нашата реалност, защото, признайте си, къде сте виждали такава глупост? Никъде, нали. Щото кой ще е толкова тъп…wait for it…

И общо взето си мисля, че всички въпроси, предизвикали революции или обратното, са започнали с „кой е толкова тъп, че да…”

Финал – защото край не е толкова поетично.

П.С. Вижте тука една моя снимка, дето много си я харесвам, ама като я пускам сред хора и остава недооценена. В гугъл травъл фото кюмюнютиту пък се убиха да я плюсквамперфектват. Ама какво ли разбирате всички...