Когато изтръгнеш значението от всичко, оставаш без нищо. Оставаш, но и времето ти остава. Нещо, което не можеш да промениш, камо ли да подмениш. Времето, казвам, най-много да го запълниш. И пак не върви. Вървят онези, мрачните, които трябва да се грижат за обществените нужди. А нужди се предават по наследство. Другите, ненуж(д)ните, си стоим, какво да правим, за къде да бързаме - чакаме си времето да мине. Безвремие. Празници, пълници. Дни, в които правиш нещо и дни, в които правиш нищо - това за времето накратко. Надълго няма време. Catch 22.

Остават и чиниите за миене. Кой ще свърши това? Човекът, или времето!