повече от нищо

Свят във свят разбива се,
подробно пълним си пространства
остава беглата следа от бягство
макар и само за нюанса.

Едно клише, препълнено със друго
витаят две в човека-чудо
измил хиляди чинии и дъно
сам направил си
хайде, сега кажи,
любимо твое творение.

Изчезна, някъде, обикновения човек
той не е социален, а беше
само до преди 21-ви век
заместиха го новите маймуни
с клавиатури и онлайн трибуни
със фенове и лайкове
за тях само има влакове

Смотан пътник, някъде
останах,
поисках нищо
с него във ръце се хванах
и пристъпих
линията отчаяние
фигуративно
едно безцелно признание
под босото сияние
отразен и замразен
до необходимост пазен
и после потопен в омраза
кристализирал квазер.

Хайде, бягай да се забавляваш
отдаден аз ще си остана
състояние
и ще замълча
във времето
в което всеки има
много
повече от една уста.