Предполагам че е лесно, за един лъв да изгуби лъвското си. На мен, поне, това животът ми го е показвал неведнъж. Но, в такъв случай, лъвът остави лъв? Човек остава ли човек, ако изгуби същината си! А знаем, всеки странстващ ще ви каже, че веднъж загубено, завинаги изоставено. Аз поне не се връщам по следите на неща. Винаги продължавам, независимо дали знам как. И рядко мога да дефинирам продължението на живот без същност, но най-близката дума до това, е безвремие.

Сякаш най-важното е, че когато се освободиш от нещо, неминуемо отваряш пространство за нещо друго. Или за нищо. Но отвореността е голяма част човешки фактор, но също така е и фактор без същина - т.е. такъв, който трудно би претърпял едностранна дефиниция. Но, нещо, каквото и да ето, дори и да е дефинирано от някого, не означава, че хората трябва непременно да приемат/отхвърлят. То е като да загубиш себе си. Не се връщаш за себе си. Просто се ослушваш за себе си. До момента, в който разбереш, че това си ти.

До момента, в който безвремието навлезе в пространство-времевия континуум. Или просто до момента, в който излезеш от себе си. Или до пазара.

Се тая.