игра на карти

Аз играх дявола за него, моя приятел влюбен през пространства. Продадох му живот и представа! Тя завлядава всеки объркан и прави нормалния луд. Аз това искам, нормалните да се откажат от нормалността и да се насладят. Някои понякога съжаляват. Това, което аз продавам, не включва съжаление. Само решения, които водят до пълно, ако не абсолютно щастие. Защото човек държи картите на съдбата си и до голяма част, дали ще победи или не, е въпрос на малко търпение и премерен риск, в правилния момент, когато чувстваш. Аз не продавам чувства, аз продавам свобода и сила, която води или до красота, или до гибел. Средното положение е за посредствените, които са съгласни и на не добро. За мен не доброто винаги е извън уравнението на жаждата, страстта и смирението. Аз подхлъзвам моя мил другар, а той оттам насетне е сам. В любовта всеки започва от нулата, а в битието се започва от минус. Но започнеш ли, има два варианта - плащаш или си тръгваш. И да се знае, че плащането не винаги води до нещо, но със сигурност води. Ръкописите не горят, спомням си, човек не може да изтрие мислите си. Единствения начин да се отървеш, е да се отдадеш, както е казал ирландеца. Отдадеш ли се, следва, може и да не искаш да се отървеш. Последното не е задължително, както и нищо останало. Докато нищо не остане или остане нищо.