17.01.18 г.

цар

бъди вода
да потечем
по аналите на аристокрацията
като бохеми в чуждици и теми
преплетени по средата
на попрището жизнено
ние сме пеперуда
цвят лилав
смях голям
копеле не искам
в тоа живот
да остана сам
особено когато
тъкмо съм го опознал
и съм намерил някого
който не бих оставил
и съм весел
имам причина да дишам
и да раста...

:)

15.01.18 г.

среща и разлъка

дали искаш да се лишиш от любов
от която никой не бяга
или просто ти харесва да си нещастна
по-добре да караш по стария
утъпкан път, отколкото да биеш партина
за първи път по непознатите територии
на душата да се скиташ гола в снега
докато откриеш си душата
и отдадеш се на сърцето
защото ума е лош съветник

бебчо идва зима, всеки иска
в леглото си добър ответник
дали ти не повярва
или нямаше капацитета
аз сега съм натоварен с мисията
любовта си да измия в Лета
с две длета сърцето си
да изчегъртам
докато не изтече навън
всичката гореща кръв

how to love...
е как да живееш
наръчник най-добър за да успееш
от себе си най-доброто да изкараш
у другите добро да посееш
да просветлиш без да простееш
някой някъде да изгрееш
шибани капулети
кво разбират от любов
другите, ве, дейба

аз ще почакам и този път ще бъда търпелив
как лесно любовта се обърна в омраза
чак не вярвам на очите си
но вярвам на сърцето си и то ми казва
че много скоро тя отново ще е с мен
във вечната съблазaн защото,
никойнеможедатеспасиоттовакоетоискаш
ти искаш мен и много скоро пак ще ме поискаш
и гледай следващия път да е доживот
щото за по-малко от тва изобщо нема
да мръдна от вкъщи
прости, простено и аре да продължим
ако не можеш да преглътнеш шибаното си его
по-добре умри...

аз залагам главата си на гарота че в случая съм прав
не мож угаси туй що не гасне
тя сама ще се върне при своя цар
но след като веднъж уби ме без дори да ми простиш
как си мислиш, скъпа, любима, дали ще можеш
да си простиш
че си изпуснала, оставила на смърт най-верния
най-честния и откровения,
ебаси хейтъра...

14.01.18 г.

любов 2.0

кажи ми, любов,
ридаеш ли за мене,
тъй както моето сърце се пръска...

вярно, разтегнах го до безкрайност
и беше хубаво, за 24 часа,
след това ти реши да изчезнеш

липсвам ли ти, както ти спираш
дъха ми всеки път щом
помисля за тебе

обичаш ли ме
както аз ще те обичам
дорде съм жив

и т'ва последното
вече толкова незначимо
всичко е изгубено....

ще ми се да вярвам
и се моля т'ва да не е края
но от обичая на разделите
зная, че щом някой ме изтрие
вероятно съм напраивил нещо
достойно тъпо...

и тази вина трябва да понеса
макар все невинен в таа игра
всеки има някви карти
свялаш к'вото можеш
от тебе ми останаха
най-прекрасните спомени

сега как да ги сваля,
изгоря ритуално
с дрехите, които останаха
единствен остатък
че най-чистата красота
някога била тук
и аз реших да се направя
на най-огромния боклук.

няма да се дам...
или вече се дадох сам
какъв е смисъла да не се предавам
когато вече себе си не познавам
до вчера имах цел
днес пак проклятие
дали и кога ще свърши това
и как ще изглеждам..

най-ужасното чувство е
да поемаш въздух
в празни гърди

и да не знаеш на какво да се надяваш
докато чакаш,
някой за теб мнението си да промени
нали всяко чудо за три дни

някои не са били обичани никога
други не знаят как да обичат
аз видях любовта и я оставих да си тръгне
защото обичам
а и все едно нещо можех да сторя
да спра безкрайната агония
по-добре мъртъв!
и ако трябва сам в гърба си ножа ще забия,
както вече тъй уродливо сторих
един последен грях...

аз не съм перфектен и безгрешен,
но ти реши, ще съм твоя цар
и безгрешен назначи ме
за лична охрана
и представи си аз заспах
и ти избяга

най-големия шок беше
да се събудя в празното легло

вторият най-голям шок е
да се събудя в празното легло
и да знам, че ще е празно

знаеш ли, преди да заспим ти казах
утре ще е прекрасен ден
от нас се искаше единствено да оцелеем

но ако връзката е толкос крехка и
при най-лекото подухване се разпада
то така да бъде, аз нямам грях

а и не мога да държа на човек,
който ме обвинява за себе си
дори да съм разочаровал

аз съм учител и винаги ще бъда,
просто някои уроци са по-трудно
и има само един начин да бъдат усвоени...

любов, не затваряй сърцето си
умът във случая е лош съветник
и твоя недодялан брат
но ти ще избереш семейството
пред бъдещото
и т'ва е нормално

неприятно за преглъщане
поредната грозна истина
че отново нямам за какво да живея
и този път може и наистина да увисна от някоя дърво
преатели
предупредени сте
не че ви пука или има значение
що е едно човешко падение?

нека си щастлива
вярвам за себе си най-доброто си решила
щом не включва мен - ок
но знай ти с другиго не можеш да бъдеш щастлива
защото проклятието на любовта действа така
че ти посочва единственият и след това
ако не му говориш или го игнорираш
то те игнорира докато изсъхнеш
може да си измислиш нещо по сметка
с някой чужденец
но помниш ли какво ми каза
за своите прекрасни 23 години?

аз съм решението
ти сама ще искаш да се върнеш
но ще има ли къде
дали ще съм още на тази планета
след 20 години
когато се научиш
да прощаваш
на себе си и на другите
и на това ли аз да те уча?
а уж чиста душа

кой при най-малкото предизвикателство първо се отказва от любовта?!
защото не мога да се контролирам когато съм с теб
не ти вярвам, прекалено си добър
бейбе, ти ме правеше такъв
сега ще ме направиш
най-лошия
и сигурно ще умра от свръх доза
в някоя канавка

ето, моите 27 пристигат
аз си отивам
изстивам
отново към живота и тегобата
дервишово семе
не ми дреме
че вече няма да обичам

ХристиЯна

влюбих се
чисто като снега
бело като сънищата ми
петната от нощите
в които трипим
шибани психонавти
трябваше да ни заключа
тя избяга гола
в снега
куките я прибраха
и ме питаха
какво сме взели
бате, перкоцет
и кво ли още не
не знаем какво ни хаваща
какво ни пуска
музиката е шумна
kojey radical - kwame
което е васил левски
и аз съм апостола
на рапа и свободата

освобих я,
тя отлетя,
оставих я,
брат й ме преби като куче,
паднах до поредното
долу
и изкопах отдолу
още малко
да полегна

те ми я взеха
а аз тъкмо я срещнах
шибаните капулети
нека т'ва бате не е
ромео и жулиета
ассам дориан
тя е лидия
и на моята ладия
перкоцетна се вози
триптонафтим
и ни е хубаво,
а сега ще ни разделят
...

дано не е завинаги
днес трябваше да е
прекрасен ден

13.01.18 г.

някои чувства

някои чувства,
бива да се изтриват
особено такива на агония
страх и параноя

привличай към себе си
единствено любов
страни от похот и обков
на въображението

големите приятели
са големи учители
но и тях трябва да изтриеш
когато те повлекът

изтриването е преживяване
меланхолията е красива
но миналото е ад
за настоящето

сив портрет

луд, разтичал се из улица
 избягал от 'панзера
разправял навред
че всичко му е в ред

благо се смее съдбата
на хилядите отражения
сянката на стар човек
портрет на сив нещастник
на мястото си овехтял
се разтупа
прахта изтупа
и на живота се врече

Там нейде някак са смее
запъхтян овчар
на безверието
отървал се на косъм от вълците
но селото било изядено
щото пак са слушали
кмета по радиото
докато поета с лютнята
е пял предупреждения
за разтуха
а получил единствено орпвержения
пред които таланта коленичи
надсмива се и подтичва
далеч от тази пасмина
неетична


ум on

От мен ще чуете да се откажа
Едва когато размазан на паважа
Изплюя последния си карамбол 

Предавам се едва когато
Сърцето сляпо
Настъпи търнокоп

И спирам бавно
Като на зарязване да трае най-отива 
Дали отчаян
Или опоен,
Ех любов,
Твойто име е жена.

проказа, гибел
отношение и презрение
празен гърч
и светли мечти
къмто светая светих
и по-тих
повече смисъл
по-малко шум
елевация
ум

faded

Допълвам си последната цигара
А небето застива
Слънцето пее своята приспивна песен
Часът е елегантно след шест

Вече е тъмно през деня,
Замислих се,
А утре връщаме часа!
Дръжте се!

Нима в естествен ход е той зле
Или такъв вече не остана 
В каква измама някои премрежват дни
И кучетата тъй красиво се разлайват

Детето го е страх да не остарее 
Но изпращайки слънцето то знае
Че изпраща цял един ден от живота си
Към нищото и непотребното, работейки

добре е

Добре ми е сега, 
дори бих казал прекрасно
Но трябваше да преживея 
нещо тъй ужасно
Депресивно и красиво
Някак тъй, меланхолично
Лично, холистично
Южно-американско
Северно - типично
По европейски, ала Източно
Почти поетично 

атлетично прескочих
през трапа на рапа
и предаността към перото
макар роб в обществото
аз към просветлението
дълг съм поел
поет да съм
и дълго да живея
да творя и да горя
от тук до края
и после още малко


11.11.17 г.

В тъз държава

В тъз държава:
Всеки е сам без себе си
Всеки само за себе си
Всеки е сам

В тъз държава:
Има някои против себе си
И върху себе си
Някои се бесят

В тъз държава 
На всички ни свята
Немила, недрага
Някои дишат 

В тъз държава
И в никоя друга
За себе си
Избираш си

24.10.17 г.

Пачамама

Във планината
Се изсипа плача адов
Че един Адолф се е отървал
От камерата газова

Нима създателя съзидава съзнанието си
И Що ли вижда там, освен кошмари
Страхове пощракляли
Проектирани в тегобната реалност

Сладост, ах, говоря с плахост
Вече тъй лаконичен, прах
Се разтила над мастилницата
И се смесва със сълзи от любов 


По една съдба отминала 
Милея жестоко
Ала и жесток поклон на поминака
Че ме изведе до тук

Camino rojo, Camino rojo 
Camino rojo del mi corrazon 
Червеният път бялата страна ми показа
Аз единство стоях главозамаян

цар

бъди вода да потечем по аналите на аристокрацията като бохеми в чуждици и теми преплетени по средата на попрището жизнено ние сме пепе...