11.11.17 г.

В тъз държава

В тъз държава:
Всеки е сам без себе си
Всеки само за себе си
Всеки е сам

В тъз държава:
Има някои против себе си
И върху себе си
Някои се бесят

В тъз държава 
На всички ни свята
Немила, недрага
Някои дишат 

В тъз държава
И в никоя друга
За себе си
Избираш си

24.10.17 г.

Пачамама

Във планината
Се изсипа плача адов
Че един Адолф се е отървал
От камерата газова

Нима създателя съзидава съзнанието си
И Що ли вижда там, освен кошмари
Страхове пощракляли
Проектирани в тегобната реалност

Сладост, ах, говоря с плахост
Вече тъй лаконичен, прах
Се разтила над мастилницата
И се смесва със сълзи от любов 


По една съдба отминала 
Милея жестоко
Ала и жесток поклон на поминака
Че ме изведе до тук

Camino rojo, Camino rojo 
Camino rojo del mi corrazon 
Червеният път бялата страна ми показа
Аз единство стоях главозамаян

23.10.17 г.

Фейсбук поезия



Плос

Въздишка тежка
Животът е гротеска
Шах с пешка
Докато мислиш нова насмешка

И да не го мислиш,
Няма как да знаеш
Но можеш да признаеш 
Че можеш единствено да се стараеш
Стихиите да обуздаеш
Егото да принизиш на ниво битие
Последното на ниво питие

Оттам насетне - безумие,
Писателско бездумие
Овкусено с втрещеност 
И Фак тая свещеност 

13.10.17 г.

Смърт

Видях мъртвец,
Прясно от кола прегазен.
Изхвърлена торба,
Тяло без живец, празно!

Насмалко и аз връз мъртвия да мина
Прекръстих се, глупак се е споминал.
От тес, обикновените, без коли и талиги
Сами мъкнещи храна, пеш, от село до село 

Горкият, станал крайпътна утрепка
А шофьорът, гузно се вайка 
Крещи, "ей ся си еба майка"
Вцепенен, току-Що бе отнел 
От друг човек най-ценното!

'Убиец, ще лежиш в затвор'
Мислите форсираха престъпника;
Довчера никумо не наранил!
Ала съдбата си взе нейното.

3.10.17 г.

Непро

Съдба непрокопсана
Червива
Завещана от отеца
Несправедливо

Макар надминал
Неочаквано, красиво;
Разпилял черва
Край кръстовище диво

-накъде да продължа,
Нали посоките са вечно четири?
Да избирам аз нещъ 
Свободата ми върнете 

Или отнемете
Все е тази
Грозната гнилоч
Сипеща се на талази
Във вените - прокази
Раково развиваме
Метастази

И ако аз съм тя
Онази
Прегази ме, дяволе
И да се свърша

Напразно

Да се оставя
За да продължа без себе си
Да се забавя
Да оставя детето си

Само да се оправя
Вещае се болният.
Пак се чудя какво да правя,
дума обреченият...

Дали нещастие,
или зла съдба;
През сън за щастие
Къмто есента 

Краят на лятото
С удължение 
С Пренебрежение
Просвещение?
Едва ли,
Мисионерство 
И потенциали 

За развитие вече
Дума да не става 
А Що става
Каквото още става...

30.09.17 г.

задуш

Понякога с часове,
понякога с дни;
прегазва ме време,
умора тежи.

Минавам от тук,
понявгаш от там;
сдухан сърпчук,
напоследък тъй сам.

Преди сякаш виждах,
парче светлина;
сега прелиствам,
сажди, тъмнина.

Някога бе забавно,
шегувахме се с това;
патом ме обзаведе,
прекрасна сивота.

Дали ще отмине,
казва ли ти някой;
но страха че ще остане,
сковава до безкрай.

И баш безконечието,
уж най-големият дар!
Плаши най-много,
щом в душата гасне пожар.

А бе тъй красиво,
дорде бяхме двама;
но сам се оставих,
извърших измяна.

Уж млад съм още,
над мен крастава тегоба;
защото навярно и утре
би било късно за сбогом.


16.09.17 г.

дога

парализа,
вдървен аз крача
през мрачен безистен
с очи полузатворени
и стъмнила душа
умъртвен

в духа, живо тяло
а във вените - арсеник,
къде си, дядо боже,
когато един грешник
е на път да извърши
един последен грях?

измама,
тъй прекрасна за тачене
ме държа и носи на крилете си
дорде не посмя да се изсмее
аз мислех, че се шегува...

и паднах,
отвисоко, на твърдо
наранен и обезверен
без цел, причина, смисъл;
безпомощна мисъл;
празни ехтежи
покрай отминали брътвежи
и ходи ежи-бежи
намери си нови копнежи

няма.
няма и не остана.
единственото, което има
е някаква си прехрана
и кесарювото кесарю
аре стига толкос
стоя безпомощен и виждам само надолу
с очи отворени, но празни и голи...

на една страна захвърлена глава
на друга - ако
накрая се разчуло
еди-къде си се обесил някой

изтрий ме след като се припознаеш


Изтрий ме след като се припознаеш;
Нима някога ще бъдем същите?
Отпий отровата, за да се отървем
От злободневните, насъщните

Животът не е нужди, покварен низ от проклятия
а ние спуснати без предпазители
Очакващи добро;
Най-съкровеното си дадохме
Блъскайки до безкрай посредствието
В маловажието на битието

Нима душите ни не са изтъкани от пера
от крилете на паднали ангели
Играещи на криеница
от себе си
До изтрещяване...

Сами, някъде в някоя нощ
От безбройните
които не липсват и само задушават
С невъзможността си за победа
Акомпанирана от прекрасни кошмари
Посред бял ден
Психически и физически
Но ние вече не чувстваме
Не усещаме

Станали сме прегради
И защитни механизми
Дали нещо някъде ще ни събуди
Или ще откараме така докато се свърши(м)
Дали още ни има
Кой може утвърдително да заяви

Малко нещица искам да правя
И всинца от тях си отнех
Но поживях
Позабявлявах се
Погорях и сега какво

Би следвало да има продължение
По възможност различно от отегчение
а се вижда единствено разложение
И дорде смисъл се намери
Пет пъти се губи и последния задържан
в таз пародия на оцеляването;
Животът може и да простичък
Но ние все не сме за там
Кому е нужно да копа
Щом има и лесно

Тук е момента, в който изчезвам

24.08.17 г.

просто си приличам

глух, романтичен
просто си приличам
неук, неатлетичен
понякога обичан

събужам се апатичен,
нима не си приличам
псевдобезразличен
а скоро и безличен

пиян, харизматичен
просто си приличам
сух, параноичен
педал меланхоличен

гнусен, педантичен
дори не си приличам
гузен, хероичен
всичко отричам

........

друго искам да споделя
малко смислено, неистинско
далеч, по-близо
в периферията на същността

аз останах с вас
за да останете без мен

пикантна новост готви се
в сос добродетел

дори не мога да съм искрен без да съм изкривен, самоубийствен и притеснен, единствено живите виждам и едва се вписвам, ще продължи ли и колко още - само това си мисля
изглеждам обезмислен
втрещен, леко кисел
примирен, все пак дрисльо
изтощен, едва започнал
спрял, почти приключил
заболял, ненаучил
всички уроци водят до къмто теб хич те няма; няма!
измама тука всяка оставете
плс не хленчете
нещо не мейквам сенс...

скоро ще спра да усещам
полет към синьо
и стреснат
ще посивея
изстина

нима сега не съм

сън

единствено червеното в очите ми отрича
сринат - не; просто си приличам

В тъз държава

В тъз държава: Всеки е сам без себе си Всеки само за себе си Всеки е сам В тъз държава: Има някои против себе си И върху себе...