11.02.18 г.

ас

на хрис

emotions

разделен от страсти, халосания нещастник
още вярва на любовта и тя го води
 но на потъващ кораб, закичен с гирлянди
към земите където има панди... х2?


ассам си сам съм си ас няма други
аз съм етикетът с малки букви
който четеш на опаковката
съдържа следи от душа
от живот
и те горят в системата ти
ассам двигател с вътрешно горене
защото само от себе си и на себе си
се паля и ядосвам, но това е от керосинa
по-мощно и посредствеността ме кара да губя почва от
тази динамика да не сядам,
вече за кафе време нямам
смятам и така си ми е добре дупарата ме боли
до парата под пара и опарен боли ме фара
недохвален все сам съм се прехвалил
пооцапан с лайна тук-там
намират се и дупки по бронята
но кораба плува по небосвода
и т'ва е най-важното

препятствия винаги ще има
затова и тренирам упорито как
да не спирам независимо какво правя
макар да ми е най-добре когато спя,
ако изобщо заспя защото вече
ме държи и посред нощите, а и за
нея време искам да имам...

разделен от страсти, халосания нещастник
още вярва на любовта и тя го води но
на потъващ кораб, закичен с гирлянди
към земите където има панди... х2?

и после там, все си обещавам сам
но виждам ни със нея прегърнати
и обгърнати от пламака на страстта ни
неутоляваща жаждитени докато се
изгорим от топлината на телата си
собствени и гордо не полегнем
всеки на своята страна сам
не бива да се обляга
защото дори и в тъмата
ако имаш смелостта да протегнеш ръка
някой все ще ти се усмихне
и ще те дръпне от калта
но до там, от там насетне
пак си сам, но с някого, който
да бъде като буда пътя през реката да осветява
докато вървиш и потъваш си
но вярваш и не се давиш ти
докато даваш понякога с теб да се подиграват
дори когато не са прави, но знаеш,
сам не мож да си разсъдник и да съдиш,
другите и без т'ва си мислят к'вото щат

прекарвам много нечистота през своята плът
торов щит отворен на места от
последната зима, чак се чудя на
февруари къде са кокичетата,
слана ли обля младостта ни
или просто скочихме в големия бой
неподготвени и сега си перем гащите
насрани с гной
и все недоспали от таа и онаа буря
и страдали
и яли пердаха на съдбата
ние се запътваме задъхани
към следващото крушение
но не и без готово ляво круше

разпенен от страсти, прахосания нещастник
още вярвам на любовта и тя ме води но
на потъващ кораб, закичен с гирлянди
към земите където има панди... х3?

ако я обичаш, пусни я,
ако и тя те обича, ще те пусне
и така пуснати заедно ще ходите
некво заедно ще се пуснете

бийта е тука братленца за който иска да рапира на моите рими непотворими и непретворими - https://www.thaibeats.store/beat/emotions-g-eazy-type-beat-1108983

5.02.18 г.

кош

от четири дни сънувам
същия кошмар
макар дните да се редуват
заседнъл съм мигар

в деня последния пропусна
но ме изплю като капут
употребен от отробата си
обезверен, но красив

като самодив, само че само
и за кратко, но беше необятно
тествах под/надсъзнанието си
върху човешки страхове

и аз като хауърд виждам чудовища
посред бял ден
моите приятели са котарака Иво
и другаря Панкопан

толкова е смешно,
че чак е покрусително и грустно
като неуместно изкуство
или слон в стъклариат

като пожарникар в парламента
в ноща на палежа
на ян палах;
без уплаха

ех, канелени кошмари
на сериозно ли да ви взема
или на половин цена,
ще се паза̀рим ли?

4.02.18 г.

omnipotence

It feels like I’m fading in the well-known state of omnipotence.
I have the urge to oversee just about any event in person’s daytime.
It’s an obsession or it’s worst – mania. I do have history of deep depression
And manic states of mad outbursts sometimes not sleeping for days
Waking up naked in a foreign country somewhere wild
Somewhat wild to say the least of my lifestyle
But it’s all choices and I love them all. Truly
Madly, though, and deeply I go nuts over Christiania
She’s all I’ve ever been out and about, out loud.
She’s the goddess from my sincerest fears
But somehow I don’t fear her
This time I fear me
As I know what I become when obsessed with a beauty
Then and then only there’s no hope for my soul,
Yet I’m full of hope and prostate urges…
Dafuq’s going on, dude
I scream at myself when there’s nobody there to fight
I don’t lose, I only win though even when I’m
Half-way fucked-up, naked on a poker table

Will I be able to control it this time,
Or it will take the best out of me
One last time or one more time with feeling
My feels are fleeting
In the romance, I’m needing
But missing her so badly                                                                                                             
I might do some stupid shit
Just to get noticed
Bloody attention whore
Attention revolutionary
 I don’t want to look scary
But scarcely I pass for a regular Joe
Especially with my Dali’s stache
….
Damn I broke another heart
With my next move
I can only go right
Go far, go deep, into the light

And straight into the abyss

1.02.18 г.

против

когато съдбата изкристализира
на повърхността противоречие
извлечение от умствена прозрачност
съкращение на процеса на лечение

до пълно лунно затъмнение
с лилави отенъци
аз и моите кошмари,
нощи изпълнени с безсъници

а сънищата говорят ми страшна
паст ме чака зад зеления храст
и когато оставя го за дори за час
аз чувствам как нещо в мене гасне

у нас винаги има още
винаги вдигнате още от снощи
или от миналата година
бате вече имам бели петна

и то не причинени от полов акт
а факт кисел който леко смущава
понякога сутрин доста ми прилушава
но все някога и това ще забравя

31.01.18 г.

мога ли

мога ли да напиша за любовта
още нещо, пламтящо, красиво и горещо
когато сърцето ми е празно
дупка от куршум, дим и да ме няма

хора не се забравят
така както ми трябва
да измия паметта си в лета
и качвай се на самолета на щастието

нещастнико, колкото съм изгубил
поне още толкова мога
но дали ще живея отново с бога
дишайки цироза, анестезия

аз съм мъртво разстение
кактус в дъждовна гора
в сърцето ти смущение
в душата разрушение

а казват мога да градя
не само да троша
главата си в стената
на плача на любовта

мога ли
и има ли смисъл

24.01.18 г.

няма да ми липсваш

няма да ми липсваш,
с отсъствието ти почти свикнах
а толкова те обичам
но това у мен вече издиша

със тебе на самота обрекох се
заради тебе от любовта ни отрекох се
насила ще те забравя,
ако трябва имам услужлива памет

от мен каквото остане
душа, звук, музика пламък,
ще даря на човечеството
а те с мен к'вото искат да правят

ще си построя замък
и там сам ще се обеся
като камъка камъко чупи
чейнето ми се тресе от плач

спирам някъде тук
умря поредния играч
не, няма да ми липсваш
от утре дори за мен почиваш

к'во да правя ще измисля,
ако трябва наново ще се измисля,
ще се изнеса от любима София,
за да няма как да ме видиш

дори случайно на улицата
в един ден изгубих любов и човек любим
Любене прости ми
нека те утешат моите рими

прости ми, единствено с тебе тоа
разговор не проведох
просто съм изнежен
и от страхливец ставам смешен

любов 3.0

любовта е чувството в устата
което като наркотик
не можеш да сбъркаш
с хипнотик или обезболяващо

любовта е най-великия учител
и съветник, защото обичам
е по-силно от всичко
защото обичам

но докато намериш нещо
смислено по релсите на разсъдака
се появяват спомагателни колела
и грешки, дупки за изпадане
дъна за издълбаване
и душевни пукнатини

пука ни, да не кажа дори ни боли
когато любов умира
все едно един бъдещ човек
от двама бивши

някога ще пребъде
затуй чрез любовен пример
аз, поета, ще просветля
людете - обичайте, не друсайте
в карцера е скучно

от мен

от мен не спира да излиза
за теб и да изригва
вулкана Етна на таланта древния
енергията на красотата
нанизана като няколко причини
роден за това...

аз не мога да спра,
дори когато ми е зле,
римата тече и любов се лее е
безконечни количества
и качество невиждано

от мен за теб и още
малко по-напред с теб
ще сме много добре
сгушени един до друг
под небесата и чувствата
силни у нас ще бушуват
както сърцата ни
препускат през полето
на тщестлавието

23.01.18 г.

завършен 1.0

аз съм завършен продукт,
когато и да изчезна
ще се знае, че съм бил тук

макар да искам още да горя,
творя и работя за красотата
по света, ако утре ме нема

решил се е проблема,
защото друго не искам да бъда
освен себе си

ако ще туй да разбунва духове
и да събужда призраци
аз не държа да съм добре приет

единствено добре платен,
на поезията задължен,
от изкуство упоен

невъздържан,
недохранен
но пламтящ

пара и енергия ми трябват
и на никого нищичко
нема да спестя

пазя единствено
хората на любовта
това е моята фамилия

(verse/poem)

21.01.18 г.

стар съм

стар съм вече, бате
виждам грешки отдалече
дори труда не си правя
там, където няма да бъде отразен
затова вътрешния път
остана най-важния
в любовта като не върви
поне в творенето на такава
бива да се прекалява
с хора и чудовища
каквото излезе
пък дано проходи
онова малко човече
в теб прикрито
след поредния пристъп
на човечност...

и не искаш да чувстваш,
но без чувства за къде си?
перпендикулярно състояние
на духа и парадоксално
усещане за вселената
или всички грешат
или аз съм прав

20.01.18 г.

зима

и ето че още няколко дни
отминаха безшумно отмити
от отсъствието и самотата
дано си добре

не знам и не искам да
следя какво става
вън от моята глава
бъркотия, тинтява

ставам все по лишен
с дните и годините
стар, изсъхнал, обременен
непотребен и неупотребен

стремеж към съвършенство
съвършен падеж
към стремежество
и мъжество, купнеж

някой ден ще разбереш
какво за мен си означавала
ако изобщо
и дано си простиш

но избор прави всеки
и от избори страда
така растем
но защо чрез раздяла...

ас

на хрис emotions разделен от страсти, халосания нещастник още вярва на любовта и тя го води  но на потъващ кораб, закичен с гирлянди ...