insanity

На място, където никога нищо не е същото за повече от миг, обикновено сериозностите  са ненаети. Толкова е сюрреалистично, че имаш чувството, че представата ти за мястото всъщност го определя и когато тя се промени, то се променя с нея. В един момент светлината е много, а  секунди по-късно едва виждаш.  Всъщност самото определяне не е толкова важно – неопределено е.

На това място идеите са хора, а хората, такива каквито сме свикнали да щъкат напред-назад, няма. Сякаш стъпваш по повърхност, която не можеш да усетиш, но си убеден, че е твърда, въпреки, че понякога имаш чувството, че си стоял на по-високо само до преди миг.

Никога не знаеш къде си, но не изпитваш и нужда. Няма часовници, няма счетоводители - чисто е. Всичко, което те вълнува, е това, което създаваш. Защото това си ти.

Не си сигурен дали си едно цяло или милиони разпръснати частици, които си играят в условният пространство-времеви континуум.

Там няма такова нещо като думи или говор, защото не ти трябват. Ти си сам с чистата си мисъл, която не се чувства рамкирана. Няма обстоятелства. Няма и лелки, които да те питат какъв ще станеш като пораснеш…

Съществува само търсене и преоткриване. Нови светове, нови реалности, нови чувства. И така до момента, в който не отвориш очи и правейки това ти губиш всичко.