5.03.13 г.

хъхъ


Понякога създавам моменти и се радвам предварително, защото знам, че когато и да се върна към тях, ще се почувствам съвършено пречистен. Усмивка след усмивка. Поставям една тук и после си я намирам. И винаги мога да се върна. А всъщност го правя за бъдещето.

И когато затворя очи имам набор от моменти.

Някак си общото винаги е дъждът. В случая капките, които се размазват по гадния прозорец – непочистван ни отвън, ни отвътре. Самото действие е скучно, звука обаче, който остава, е незаменим. Ключа към създаването на бъдещото пречистване.

Бла-бла

Знам, че е светло само защото имам лампа. А не би трябвало да е. Фейк…иш… Не мисля, че организъм може да се развие естествено при изкуствена светлина. И то такава, която контролираш.  То така мракът може никога да не дойде и ще го обърнем на вересия.

Одеялце върху одеялце.

Сладки сънища. Дали не си мислих за тях онзи ден. Аре бе. Какво е това сега? Няколко метални стръкчета произлизат от нещо като ос и се забиват в нещо като на баба ти хвърчилото. Що е то?

Оня там какво се е загледал? Той, колега има ли си?

Не, бе, шегувам те. Кръстосай крака и виж дали ще ти се получи пергел.

Пергамент

Бегемот

Т’ва последното котка ли е или билка? А защо да не е вид футуристичен трабант със седем колела и едно извънземно яхнало офца между  333 и 334 ред накриво постригана вълна или к’вото там е това за което обвиняваха онзи в сако от велур.

Дали не е велур?

Що да не!

Ай чал.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...