27.05.15 г.

-без

Мен, за Бога, оставете,
без  приказките си
за политика и мода.
Зрението ми отнемете,
за да не виждам как глупашки,
простаци, следва народа
към своята гибел.
Ако ще ръцете ми отрежете,
моля, за да не щракам,
като вас, на измислици.
Поглед от мен отвърнете,
аз не съм популярен,
вграден; 'съм трагичен.
Наричайте ме жалък,
прост или спрял,
Аз, според вас, живота си пилея
но не ме карайте, с вас
да се състезавам
за публични ореоли.
По-добре ме затворете,
някъде, където да не преча,
но от сън не ме вадете
с вашите възгледи за
консумация на блага
и временни явления.
Те дори не са ваши,
ако щете, но ме извинете
за езика.
Не мога, уви, да крача
със затворени очи, сред
гъсталаци, мрежи
от лъжи и конструкции, 
тъй фатални 
ако им повярва
човек.
Нямам воля
с фенер, на площада
честния да търся...
От смет в сметта,
Затрити от идеали
и мечти. 
Към въртележката
прииждат
безброй души,
зашото няма по-лошо
от без работа да си
Ти си умрял!

...


Умрял е, той, умрял е,
там на бюрото по труда,
потънал в дългове,
смърди и мрънка.
Глупак с дълбока 
кредитна история
проклина цяла
банкова система.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...