шїпкйх

Нерядко измислям се най-ненужния човек  на планетата, а пред робовладелците се старая да изглеждам като най-необходимия. Обходим или не, туй ше да е!

Навехнах глезен едно прекрасно утро, когато след минуса в температурата числото беше едноцифрено, и за пръв път от декември насам валя дъжд. И ме подхлъзна. И как няма. Предходната петъчна вечер се чувствах по-силен от всякога и крещах като един примерен Ницшеанец за веселата наука. Не ми беше гузно, но и не вярвах.

За пореден път реших да отложа и дам аборт на Буберовата дискусия, но уви, това не ме прави по-проходим. Ако направим дисекция на фактите от метафизиката и фикцията, ще се окаже много грозна картинка. Затова и рецептата за успех в живота е есенция сюрреализъм, чаена лъжица нещастие, две глави омраза и щипка нихилизъм, всичко това се обърква в една празна кратуна и се излочва на екс като Марксизъм for dummies.

Когато се подхлъзнах и паднах, което е най-близкото до смъртта за мен събитие през 2017, освен че нещо изпращя, разбрах колко ненужни са редбулите и комбучите, които си бях закупил с цел възстановяване от махмурлук. Разбрах, че човек дори и кофти да живее, не е видял всичко. Бидейки на земята, инстинктивно погледнах дали някой не видя, как безсилния, пардон, безстрашния Фридрих се е изтрещял и това, че не паднах по гъз, само усложни коленните ми взаимоотношения. Една жена ме гледаше, пита дали съм добре, казах да, благодаря, нищо ми няма и си продължи, сама несигурна в стъпките си.

След това се опитах да стана. Беше хубав опит. Триумф на ината над физическите пречки. Започнах да се чудя дали да не си поплача, но бях прекалено ядосан, че точно сега, точно аз, точно по това време, съм се прецакал. Или са ме прецакали! В яда си понечих да се изправя втори път и от двете страни ме подхванаха двама старци. Иронията трябваше някак да прелее, иначе нямаше да е моето нещастие.

Чудничка картинка ще да е било как двама правъзрастни ангели носят един все още млад дявол, който по нищо не е заслужил помощ, но нетъмната страна на силата винаги е била и ще бъде такава - тя ти се предлага винаги когато не я искаш, но особено когато нямаш избор. И не те оставя да се чудиш тези двамата старци как изобщо ходят по този лед така уверено, камо ли и носейки ме.

Благодарих им. Питаха дали да извикат линейка. Питаха дали има кой да се погрижи за мен. Питаха и други неща. Аз просто исках да седна, да ме боли и да минава по-бързо, за да мога отново да си бъда гъз. Куц такъв.