9.02.17 г.

Хккфкйф

естествено отхвърляне се получава, организмът усети чуждото тяло и го изхвърли

изхвърленият, това съм аз

бях аз и ще бъда

симулацията нямаше как да продължи вечно

а аз се стремя към различна вечност


чуждото одобрение никога не ме е вълнувало

и все пак се оказвам несвикнал с отсъствието му

винаги идвало навреме и наготово

второто голямо безлично разочарование

което е на път да постави сянка върху общественото ми аз

и аз пак ще обяснявам, ще се защитавам,

системата е виновна, не че аз съм тъпак


може би е време да се съглася

примиря и приема, че с образованието не се разбираме

макар да положих усилия

сякаш не знаех, че не е за мен


и все пак ми даде, получих много

конкретно крайния резултат…

нима накрая аз винаги не се провалям?!

краят, така и не се научих търпеливо и смирено да чакам

кралят, г-н 99%, и така де

разправям си, че не ми пука, а болката

ще отмине

и аз с нея

това са временни неща

някога ще се върне да ми каже,

че не струвам,

но аз си плащам

длъжни са поне на вратата да ме прегърнат и усмихнат


по дрехите посрещат,

явно добре се бях облякал

по ума изпращат - мен така или иначе ме изпратиха

отпратиха послание

ти, тъпако, никога няма да стъпиш и да се наредиш сред нас

висшестоящите

а аз съм прост и мързелив

това никога не ми е пречело от днес

да премина в утре

да мине и утре

и аз с него, между капките

без схватките, моля

спестете ми борбата

искам просто да се моля


греховете ми да бъдат опростени

макар да не спирам да ги трупам

а уж и туй не бива да признавам

те ще ме настигнат

както ме настигнаха днес

утре няма да закъснее

за разлика от мен

аз съм вечно…


вечен. посредствен. глупав. 

понякога просто да симулираш не помага

понякога трябва и усилие

и там аз се провалям

понеже искам наготвено на готово

аз само да боцкам

майната му на мъчението

не съм роден да се трудя като бял роб

роден съм да водя шибаняци в чистилището

където аз нивгаш не стъпвам

не е за мен


аз за титли и почести не съм роден

искам само да си кусам, да опитам

то гроздето си е кисело така или инак

а аз го и предпочитам пост

от втория, третата ферментация


и все пак, пак, плача

може би повярвах, че малкото ми ще стигне

и тук-там не познах

за кой ли път

i’ve commitment issues

can’t commit to bullshit

can’t submit 

never was i ever learned

i was smart enough to get trough with minimum


ех, не и този път, не и немалко пъти

не-то ми стана най-добър приятел

отрицанието в неговата безумна чест

и честността бе първата жертва

макар и непълно неискрен

поне спрях да претендирам за жертва

за неразбран

приех, че съм психопат 

намерих си работа на нормална заплата

макар и след заплаха

и от оплаха си я държа


взеха ми всичко, а аз дори не успях да им се дам като хората

половинчати работи

работа ли е това

или живот за описване

какво ще кажат хората

след моето отписване


при все, остарявайки, умората взе превес

и се надвесих над себе си

за да видя как на въженце лайняно съм увиснал

но поне ако го дръпнат

ще пада и дано умра

свърши ми лицемерието

ескам да пара пера 



вече дори не ми е любопитно как всичко туй ще се развие

колкото ми е останало

да чакам

търпеливо ще се устремя към края

и майната ми

да страда, на който му е останало смисъл

аз бях до тук


за жалост не по свой избор

но що от туй

друг ще ме замести

и истината е

че на никой не му пука

а вече и на мен


ако някога се правех

сега измислицата съм аз

и ще го духам

съзнателно


Няма коментари:

Публикуване на коментар

В тъз държава

В тъз държава: Всеки е сам без себе си Всеки само за себе си Всеки е сам В тъз държава: Има някои против себе си И върху себе...