Се изсипа плача адов
Че един Адолф се е отървал
От камерата газова
Нима създателя съзидава съзнанието си
И Що ли вижда там, освен кошмари
Страхове пощракляли
Проектирани в тегобната реалност
Сладост, ах, говоря с плахост
Вече тъй лаконичен, прах
Се разтила над мастилницата
И се смесва със сълзи от любов
По една съдба отминала
Милея жестоко
Ала и жесток поклон на поминака
Че ме изведе до тук
Camino rojo, Camino rojo
Camino rojo del mi corrazon
Червеният път бялата страна ми показа
Аз единство стоях главозамаян
Няма коментари:
Публикуване на коментар