5.02.18 г.

кош

от четири дни сънувам
същия кошмар
макар дните да се редуват
заседнъл съм мигар

в деня последния пропусна
но ме изплю като капут
употребен от отробата си
обезверен, но красив

като самодив, само че само
и за кратко, но беше необятно
тествах под/надсъзнанието си
върху човешки страхове

и аз като хауърд виждам чудовища
посред бял ден
моите приятели са котарака Иво
и другаря Панкопан

толкова е смешно,
че чак е покрусително и грустно
като неуместно изкуство
или слон в стъклариат

като пожарникар в парламента
в ноща на палежа
на ян палах;
без уплаха

ех, канелени кошмари
на сериозно ли да ви взема
или на половин цена,
ще се паза̀рим ли?

1 коментар:

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...