7.06.11 г.

Реалността

Чудейки се какво става, защо е така и как пък баш така стана, естествено, за незнайно кой път днес се замислих – Какво е реалността всъщност? Не че имам отговора. Нямаше да го напиша дори и да го знаех, но все пак. Нека приемем фактите. Държавата е кофти. Управляващите я – също. Ние – няма как ние да сме цветенца, сещате се, нали!? Ама какво от това. На нас ни пука за реалността. Тя от своя страна е каквато я направим. Сиреч, каквото си решим да правим, това е реалността. Тъпня, ако тъпеем, яка, ако се забавляваме. А какъв е отговора, ако работим по 10-12 часа работа, която не ни прави щастливи по никакъв начин, а обратното, натъжава ни със всяка следваща изминала минута. Не е точно тъпня. Тъпнята се преживява. Свиква се с нея някак си. Нейното присъствие не e толкова физически натоварващо.
Не съм щастлив. И това няма много общо с работата, но ако не работех, щях да съм по-малко нещастен. Макар че, от една гледна точка, колкото по-зает съм, толкова по-малко мисля за простотии. Съответно със започването на работа, производството на простотии ряско намалява, т.е. увеличава се общественополезността ми, тъй като отсъствам глобално като дразнител, а присъствам като обслужвател в полза на човечеството… което дразни мен. Мда. Все някой трябва да дразня, било то и себе си.
И ако сте стигнали до тук, сигурно съм подразнил и вас.
Но да се върнем на реалността. Ако телефона ми звънне и на дисплея е изписано женско име, това не е реалност, освен ако разбира се не е на майка ми. Хъх. Но ако аз с телефона си, видите ли, набера женско име и то ми затвори, е те това вече е реалността. Моят житейски опит ми подсказва, че реалността не е хубаво нещо и е полезно за здравето да се избягва, по възможност. Аз като един примерен пациент на самолечението си – избягвам реалността, но за да не ми пишат много отсъствия, се вясвам, колкото да се оправдая, че съм бил болен и т.н.
Сега работя по проект за претворяване или по-точно казано, предотвратяване на реалността. Ще я променя, ако ще и за луд да ме вземат. Те, лудите, май не са толкова зле,а?
Ами вие, колко още ще се правите на нормални?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...