24.07.11 г.

Отчаянието понякога побеждава. Amy.


Намерили я мъртва в дома й. Кофти. Вече не е сред нас. Уреди се. Ние тук оставаме да си се гърчим. Forever young. Forever dead.

Последната й концертна изява трябваше да е ново начало за кариерата й. Трябваше. Може и да бе. В един известен смисъл. Началото на края на мъките. Началото на задгробният живот (ако някой все още вярва в това). Завърши кариерата си подобаващо - пийнала на концерт на балканите. Класика. Как да не уважаваш такъв човек. И не мога да разбера защо тази програмка продължава сама да уголемява първите ми букви във всяко изречение. Да си призная честно, никога не съм я слушал, но ме кефи и без да съм го правил. Всички си правят ташак с нея, обаче тя си направи лудите кинти и ги наеба, като ги остави да си тънат в помията. Ей така се прави. Показваш какво можеш, живееш напук, и си тръгваш подобаващо.

Сам.

И какво? Отчаянието вече го няма. Дишането също. Яденето, чукането, пикането насред нищото, всички тия готини нещица, които усмислят живота. Повече моят, отколкото нейния, но какво от това? Важното е шоуто да продължава. Със или без теб. Света няма да спре да се върти заради отсъствието на един индивид. Колко жалко.

Жалко ли е всъщност? Една гарга по-малко. Има толкова талантливи и примерни момиченца, които могат и повече да пеят дори, а заради такива като Ейми, наркохолици, не могат да се изявят.

То какво да си мисли вече човек.


Айде и със здраве.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...