9.01.12 г.

missin somethin


(-Гълабиноооооооооооо, слез оттам ма)

Понякога случвало ли ви се е нещо да ви липсва? Ама така да ви липсва, че чак да не знаете какво е. А да ви се е случвало да не искате да пропуснете нещо? Възможност, шанс, once in a lifetime opportunity, life-changing нещо-си-супер-яко… I don’t wanna miss a thing.  И аз не искам нищо да изпусна. (особено ако е шибана промоция) Понякога толкова се притеснявам, че ще пропусна нещо, докато се случва, че всъщност пропускам какво се случва, когато действително става нещо. А чудите ли се какво всъщност се е случило? Как да си го обясним? А ся де. Защо се се е случило? Мммм… (no answer)

Може и да звучи самотно, но когато съм сам най-добре усещам, че изпускам нещо. Какво точно, не става янсо. И това чувство яде от вътре. Гложди. What if…

Обаче да се върнем на липсата. Каквато и да е тя, но най-вече душевна, всичко отива по дяволите. Нещо от вътре не е наред мамицата му. Има нещо, дето го няма. Питали ли сте се какво е то? Кое е това, което ни липсва? Добрина ли, пари ли, здраве ли, бе квото там се сетите. А дали като се върне всичко ще се оправи? Или веднъж променило се поради липса, вече не може да бъде същото? Нещо променя ли се изобщо, независимо от всичко?
Нещо ако ти се прави – направи го! Обаче след това какво ще ти се прави? Нали ако направиш това, което ти се е правило, то вече спира да ти се прави, а това автоматично означава, че трябва да си търсиш нещо ново за правене. Ама аз не искам да си търся нещо за правене. Това е тежък и изморителен процес, който води до пълно зомбиране и отсъствието на каквито и да е било клетки здрав разум. Примерно искам да пиша на някой, сетил съм се за него, хайде ще му текстна нещо. Обаче не знам какво. Ми тогава кво правя – пращам празен смс, хем съм текстнал и съм доволен, хем не съм написал някоя глупост. Направил съм това, което ми се прави. Ами сега? Как са го приели от другата страна? Дали не са ме взели за луд? Ама защо пък да съм луд? Мога да се оправдая, че, видиш ли, примерно, чисто хипотетично, телефонът ми е откачил и е почнал да праща празни смс-и на всички едиси колко човека, които са били в някакъв списък и ти си просто една от жертвите. Дааа, как ли пък не. Ама защо да не ми повярват? Аз съм доверчива натура, а htcТо и само не си знае възможностите

И ся нещо ми липсва… Така ми лиспва, че нищо друго не ми се прави. Не ми се яде, не ми се пие, не ми се излиза, не ми се спи…(най-вече последното ( та чак не ми се дриска – тва е off the record, ама мнол off the record)). И така в омагьосания кръг докато разберем к’во ми се прави. Добре, че не работя, защото ако го правех, определено щях да изгубя голяма част от това, което съм… (сиреч безработен)

Хубаво се наприказвах и пак нищо не казах. За да не е напълно безсмислен постинга ще ви дам един напълно безплатен съвет – Find your way. Not in particular but in general.  (and then do it your way) Не се страхувайте да сте тая издънка на природата, която сте, защото иначе е сложно да си намериш soul mate. Stupid and proud of it. Винаги ще има по-добри и по-умни, но това не означава, че са и по…красиви, примерно! J Красотата ще спаси света през 2012 и той няма да свърши, само ако сме красиви. Така че бъдете красиви, моля ви съ, че да ми напълните малко окото, щото яко ми писна от Лейди ГагитЪ. Ииии за финал една брилянтна сентенция (и малко грешна) – Beauty is not in the face… Beauty is a light in the heart! (Kahlil Gibran)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...