22.09.13 г.

To have fun...or not

Виждам в какви неща вярват хората и това ме натъжава. Може би аз съм безверец, въпреки че вярвам в нищо. Може би аз съм толкова глупав, че не проумявам за какво става въпрос.

Човек има нужда от вяра.

Човек трябва да вярвя в нещо.

Защо, обаче, най-нелогичните неща грабват най-много души? Защо моята душа остана в ъгъла на мантрите, непогълната от нито една мания. Непокътнат се разхождам в свят на вери и безумства. Опитвах се, преди, опитвах се да съм човек като другите. И за мен да има свят, такъв, в който всички се борят за нещо; но никоя борба не ме задържа за по-дълго.

Смисълът е нищо, всичко е безсмислено.

Гледам, и се питам, защо му е на човек всичко това. Казват, всеки си носи кръста. И никой не се запитва трябва ли да се носи кръст, трябва ли да се носи нещо изобщо. Не може ли да не? И на никого не можеш да кажеш, че може, защото това е неговия избор и, furthermore, кой си ти, че да се месиш на хората.

Да, обаче другите хора се месят на хората!

Какво работиш, какво учиш, семейството е всичко, ти трябва да го създадеш и да работиш за пари, за да можеш да си позволиш... Живот! Каква кола караш, момче, колко струва... Тези дрехи са изцапани, как можеш да ги носиш. Виж, скъсана ти е обувката. Защо не се пострижеш. Няма ли да се изгладиш....

И ти им повярва, нали. Аз не им вярвам и страдам, и се издигам, и умирам и продължавам да съм все по-жив...with every breath i take

Доближавам се, усещам, до висшите и до низшите, до големите величия и малките хора. Живея в лукс и на улицата, ям и гладувам, мълча и говоря, и се меся без да се меся.

Кой ли не се е опитвал да въздейства на този свят. Всеки е оставил някаква следа, за другите...да вярват...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...