Ръка се протяга в пространството. Решимост разсича влагата. В две чинии се поставят празни неща. Хартиени мисли се търкалят като бурени по улиците, а празното внимание засенчва пълнотата.
Жестът, бидейки такъв, имаше съдба като на повечето си събратя и остана незабелязан.
Една светлина, да води всички и всички да се водят по нея.
Човекът, чиято ръка се протегна изведнъж, за да покажа на всички нещо, беше в пространство между екзистенцията и нон. Той току-що бе осъзнал къде точно зад облаците има слънце. Явно това притесняваше само него. Не намерил съчувствие в суровостта на професионалистите/професии, които се разхождаха бурно и тревожно, по обляния в трудовашка, невидима, пот булевард; той остана изчезнал.
По скалата на значимостта една мечта, чиста такава, може да се мери само със сълзата на коте. Коте, което току-що се е родило и всеки момент ще изгуби трайно чувствителността си и ще избяга от природата си, също като хората, защото купувачът така има други планове за него. И всеки с плановете си, към голямото щастие.
Прозорците почти навсякъде са затворени.
А някога имаха връзка с това, което ставаше отвън. Сега те стават отвън и то само докато са навън. След това се телепортират някъде другаде. Толкова много изкуствености, че чак да няма какво да се прави.
Нито да се живее, нито да се мре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар