4.04.14 г.

Неграмотно обръщение

Искам и аз да съм добър, благочестив, толерантен. Да бъда човек на века си. Да не мисля за отвращенията, които се надигат у мен и които трябва да подтискам на публични места. Искам да виждам едностранно, само хубостта на природата, само щастливите хора, отдадените, вдадените, ако щеш, несъзнателните... Да не си мисля това, което си мисля. Искам да не мисля, като цяло. Но ето, пожелах нещо грешно, нещо против природата си, против битието си, определено от съзнанието, а не обратното, както учат великите учители на миналия век...и си ударих главата. Сътресение винаги ме връща, когато се опитвам да се отделя. Няма връщане назад, веднъж поел по собствен път, другари! Защото, ние, един за друг не сме си други. Омръзна ми да ни обединяват общите несгоди! Омръзна ми да гледам приятелите си как се връзват на поредната лъжа за бъдещето, поредните нещастни въжделения родени на една нещастна почва... Времето все още е наше, но така и не заприлича на нас! Нито ние приличаме на него, защото всеки отказва да се олицетвори с нещата, които стават навън. Другари, друго ще ви кажа, по-ценно и по-истинно - ние дори с това, което е вътре в нас, отказваме да се олицетворим. Вина не се предава и втълпява, тя се понася и се тръгва оттам, ако ще и да е чужда. Приятели - пенсионирам обръщението другари за целите на този наратив, - обръщам се към вас, но се обръщам към себе си. Време е. Който спал, спал! Скоро никой няма да избор освен да започне да мисли, защото всичко, на което ни учат и което ни се втълпява, е неадекватно! Време е!

Колко цинично или трагично е,  сам човек към себе си да отправя пожелание за рожден ден в такава безлична форма. Това, всъщност, е формалност. Честито, на честития честник и Бог да го прости. И Бог да му е на помощ.

Свършват бурканите. Гледам към последния с кисели краставички. Мисля си за следващото опиянение. Умри, заспи... Поредния празник - време за опразване. Да премахнем тези гадни мисли за промяна, за трансформация... За метаморфоза! Жалка история,  за жалост, жалистиво разказвам, защото жална ни майка, ако жалбите не секнат!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...